Д-р Венцислав Грозев: ВМРО се обърна с лице към хората и назова проблемите с истинските им имена

Трябва да използваме авторитета и мощта на общините при решаване на проблемите в здравеопазването

Д-р Венцислав Грозев е кандидат за общински съветник от гражданската квота в листата на ВМРО за община Плевен. Роден е на 7 юли 1956 г. Завършва медицина 1983 г. Придобива специалност по обща хирургия 1991 г. От 1993 г. е главен асистент към Катедра по пропедевтика на хирургичните болести на Медицински университет – Плевен. Три мандата е председател на регионалната колегия на Български лекарски съюз /БЛС/ в Плевен. В периода 2015 – 2018 г. е председател на БЛС. В момента е завеждащ Операционен блок към УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен.

• Д-р Грозев, кое Ви мотивира да станете част от листата с кандидати за общински съветници на ВМРО?

Първо трябва да кажа, че това беше първата партийна структура в лицето на ВМРО, която отвори листата си за гражданска квота. Около 50% в листата с кандидати за общински съветници са именно от гражданската квота, които и симпатизират на идеите на партията.

Освен това ВМРО е партийна структура, която има за цел да докосне умовете и сърцата на хората, но и в действията си не се разминава от думи и дела. Чуваме много партийни програми, насочени към здравеопазването, към образование, култура, към ред и сигурност, но поне аз лично в последните 15 години не намирам едно такова съустие между програмна декларация, на която и да е друга политическа сила, и това, в което се намираме в момента. ВМРО обаче се обърна с лице към хората и назова проблемите с истинските им имена. И не само проблемите, а и тези, които правят проблемите в субективен аспект.

До не малка степен аз съм запознат с проблемите в здравеопазването и от години виждам как общините са поставени в ъгъла, разрешавайки проблемите на здравеопазването на собствена територия. Ако ние искаме да допринесем в национален мащаб да се разрешат тези проблеми, то те трябва да бъдат изчистени и синтезирани на общинско ниво и общините със своя авторитет, сила и влияние да застанат пред Правителството. Така един път завинаги да се разбере, че тези проблеми, не само на здравеопазването, но и в културата, в образованието, ред и сигурност,  не са приоритет на дадена политическа сила или са занимание само на определена община. Това са общонационални ценности. И ние, ако не използваме, не впрегнем силата и мощта, авторитета на общините към решаването на тези проблеми, най-вероятно отново ще отложим нещата за решаване в необозоримо бъдеще. Хората това не ги интересува и истината е, че те имат своята правота в негодуванието си. Те очакват най-сетне нещо да се свърши. В този аспект аз видях една ниша, в която мога да бъде полезен на моите съграждани. Тези, които ме познават, знаят, че аз, както се казва „не си оставям магарето в калта”, защитавам интересите на тези, които са ме издигнали на един или друг пост, разбира се, не съм ангел небесен, но знам, че мога и имам желанието да свърша някои неща.

Виждаме какво е състоянието в т.нар. доболнична помощ – диагностично-консултативните центрове и кабинетите на общопрактикуващите лекари. Тя не изпълнява заложените й първоначално функции в т.нар. реформа, която ние реформираме всяка година.

Когато има национален повик и желание за реформа, то не може да се вземат мненията на определени неправителствени организации или съсловни такива, а общините да застанат изключително сериозно към решаването на един такъв проблем и да допринесат със своето участие, а да не са само фигуранти.

• От какво боледува Плевен и какво лечение бихте му приложили?

Боледува от безлюдие най-вече. За съжаление един град от порядъка на 130-140 000 жители се обезлюдява. Разбира се, правят се, не можем да бъдем само негативни, и от сегашния кмет и от предишния, не малко неща. Но има още какво да се направи.

Ходейки по улицата срещам все по-малко погледи, повечето хора са навели глави. Това не ми е приятно, хората не са виновни за това. Други са им длъжници. Естествено и всеки трябва да допринесе сам за общото благо. Крайно време е да си вдигнем главите, да погледнем нещата право в очите, да ги назовем с истинските им имена и един до друг да се помъчим да решим тези проблеми. Боледуваме и от безработицата, и от беднотията.

Има още много какво да се направи в сферата на здравеопазването на местно ниво. Лично аз участвах преди около 3 години и половина в среща за създаването на медицински клъстър в Плевен. Но за съжаление се проведе само една единствена дискусия. Ето една от задачите, които могат да стоят пред Плевенска община в системата на здравеопазването. Плевен има възможност, има условия, има и интелектуалния и материалния субстрат, който може да се използва, но се оказва, че нищо от това не се случва. И не случва от субективен характер, защото няма кой да седне здравно на стола и да вземе юздите в свои ръце. Един такъв медицински клъстър няма да доведе след себе си една здравна или лечебна услуга, а това е свързано с производство на консумативи, помощни средства и т.н. Ако огледаме нещата от всичките им страни и поканим компетентните, знаещите и можещите хора, то това може да се реализира. Ето това е вероятно и другото, от което боледува Плевен – нямаме някак си желанието нещата да се случат, сякаш все разчитаме на някой друг, някой друг да ни е виновен, все някой друг не си е свършил работата.

• Как виждате себе си в бъдещия Общински съвет на Плевен?

Точно в този аспект – системата на здравеопазването. Имам опита и мога да го направя. Общината сякаш с лека ръка продаде едно ДКЦ, а да продадеш една такава общинска собственост не знам дали доведе до най-добрия ефект. Знам, че и останалите две ДКЦ-та не са в цветущо организационно и финансово отношение оздравени, но за това не са виновни колегите там . Общината трябва да се обърне с лице към тези проблеми. Тя трябва да се обърне и към училищното здравеопазване. Вярно е, че повечето училища са държавна собственост. Може би трябва да помислим и за някакви взаимоотношения между Плевенска община и университетските структури и университетската болница. Болницата е в Плевен и Общината трябва да има поглед към нейните проблеми, към инфраструктурните й възможности.

Крайно време е не да гасим пожарите един по един – ето в системата на здравеопазването за остойностяването на медицинския труд, защо общините не го вземат това присърце. Те имат и правната култура, и кадровия потенциал и интелектуалната мощ. Но ако разгорим един такъв въглен, нищо чудно да пламне пожарът, в положителния смисъл, който да доведе до нещо, което да бъде ползвано от цяла България. Защо Плевен да не бъде първи? Аз съм един местен шовинист и ето това мога да направя. А там, където видя несправедливостта и незаконността, усетя нещо в Общинския съвет,което не е в интерес на града ни, а на определени личности, няма да си мълча.

• Броени дни остават до изборите. За какво да мислят плевенчани, когато отиват към избирателната урна?

Замислете се за това дали искате повече ред, дали искате повече сигурност, намаляване на престъпността, дали искате нещата да си ги свършим ние, а не да чакаме някой друг да ни свърши работата. В листата на ВМРО не малка част са хора извън партийната структурата и твърдя, че това са експерти – всеки в своята област.

Да се замислят и за една нова визия за кмет и да видим какво ще се случи. В крайна сметка никой не е безвъзвратно поставен на това място – подлежи на критика и на контрол, и на сваляне. Това е мое верую – след като видя, че не мога да се справя с нещо, виждам, че очакванията на хората не кореспондират с моите възможности, не ми е мястото там.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!