Дарин Великов, кандидат за общински съветник от ВМРО: Да върнем спортната слава на Плевен!

Дарин Великов е роден в Плевен на 26 май 1958 година. Завършил e спортното училище в родния си град, след това ВИФ (сега НСА) в София със специалност баскетбол. От 1978 до 1981 г. играе в столичния „Академик“, а от 1981 до 1991 г. е състезател на „Спартак“ (Плевен). От 1991 г. започва кариерата му на треньор, като води отборите на „Плама“, „Спартак” и „Черно море” (Варна). Работил е и като треньор и спортен директор в женския отбор на „Берое“ (Стара Загора). Заслужил гражданин на Плевен. Женен, с един син.
Дарин Великов е кандидат за общински съветник от листата на ПП ВМРО-БНД – Плевен.

– Г-н Великов, какво ви мотивира да участвате в листата на ПП ВМРО-БНД – Плевен, като част от гражданската квота?

– Мотивацията ми бе главно от това, че доста дълго време хора като мен стояха встрани от нещата и не искаха да се намесват, гледайки как спортът в Плевен си отива. Реших, че вече е време по някакъв начин да направим лоби от специалисти, които работят в сферата на спорта – без значение от кои политически сили. ВМРО първи отправиха покана към мен и аз откликнах на нея, вземайки решение, което бе много трудно, след като дълги години се опазих от участие в политиката. Просто видях, че вече няма какво друго да се направи, освен всички да се обединим и да направим нещо.

– Оптимист ли сте за подобно обединение в името на спорта в Плевен съвместно с представители на други политически сили?

– Има сфери, в които не трябва да има врагове или опоненти. Така е и в медицината, и в социалните дейности, и в културата, и в спорта. Там трябва хората да бъдат на едно мнение щом разбират дадения проблем. Сигурен съм, че и в листите на другите партии има достойни хора, които са свързани със спорта. За мен проблемът е, че досега нямаше лоби и по-голяма група от съмишленици в дадена област. Знаете, че в Общинския съвет е имало доста представители на медицината или образованието, например, но като че ли хората в сферата на спорта винаги са били малко. А за да се направи нещо, трябва да има силно представителство и единомислие. И ако тези хора седнат на една маса и очертаят приоритетите, със сигурност ще се постигне нещо добро. Зная, че ще бъде много тежко и това няма да стане бързо, тъй като проблемите са трупани с години, но ако само стоим отстрани и коментираме тези неща помежду си без да се ангажираме пряко, няма как те да бъдат решени.

– Кои, по ваше мнение, са най-сериозните проблеми пред плевенския спорт?

– Забелязвам, че много хора вземат отношение по тези въпроси, но според мен основното, което трябва да се подобри, е спортната база. В последните години имах възможността да работя в различни градове, като Стара Загора и Варна, където нещата са поставени на по-ясна основа. Там общинската спортна база е организирана по такъв начин, който спокойно може да бъде приложен и в Плевен. Голям проблем е и липсата на кадри и ангажимент към хората, които могат да вършат тази работа. Говоря за учители по физкултура или специалисти, които са били в сферата на спорта, но са се отдръпнали. Категорично, трябва да намерим начин да ги върнем.

Освен това, крайно време е Общината да обърне внимание на масовия спорт с изграждането на площадки във всеки един квартал, както това се прави в много градове в България. Нужна ни е и програма, в която за всяка година от мандата да бъдат заложени дейности, които да се реализират. Всичко това ще се случи трудно без една силна и обединена група от спортни хора в Общинския съвет.

– До каква степен решението на проблемите е въпрос само на финанси?

– Въпросът не е само финансов, а комплексен. Коментира се, че от години Плевен не е имал толкова голям бюджет, а освен това Общината има и собствени приходи. Не можем да обръщаме внимание само на фонтаните, градинките и главната улица, а трябва да се обърне сериозно внимание и на спортната база. Недопустимо е тя да бъде оставена по този начин, като от своя страна лошото стопанисване на базите води и до огромен отлив на деца. Много от спортните клубове се помещават в зала „Спартак“, където в зимния период температурите са под нулата. Трагична е ситуацията и с училищните салони с изключение на едно-две училища. Всичко това е въпрос на програма, която трябва да бъде разработена от Общината, като бъдат търсени активно и държавните институции. Не можем просто да чакаме парите да паднат отнякъде

Факт е, че парите за спортните клубове в този мандат бяха увеличени, но ако ги питате, всеки от тях ще изрази недоволството си от начина, по който те се разпределят. Според мен, трябва да има по-ясни критерии как това се случва. Колкото до стадиона и залата, там въпросът е на държавна политика, но трябва да има инициатива от Общината и натиск към управлението. Не може с писма да водим подобни разговори. Факт е, че Плевен се нуждае от нова спортна зала и нов стадион и е недопустимо да чакаме дали ще ни одобрят писмото. Вместо това, ние сме се свили в черупките си, коментираме проблемите, а времето си минава. Крайно време е всички да се обединим в името на една такава идея, защото това е за нас, плевенчани. Защото в спорта няма партии, той е един и ние не можем да го делим.

– А защо, според вас, проблемите в сферата на спорта винаги са оставяни на заден план?

– Защото общо взето това е част от българския манталитет. Факт е, че има хора, които мислят по друг начин, но те по-скоро са изключение. В страна като Сърбия, например, водиха война, но не посмяха да пипнат спорта. А след това се чудим защо сърбите са силни и на волейбол, и на баскетбол, и на футбол… В този смисъл, това е лоша наша, българска, черта, но да стоим и да не прави нищо е още по-лошо.

Не искам да се връщам в годините назад и да коментирам какво не е било направено, предпочитам да се фокусирам върху това, което може да се направи. Далеч не е невъзможно, моделите са налице и в по-големи, и в по-малки от Плевен общини.

– Кои са личните ви приоритети в бъдещата ви дейност като общински съветник?

– Както вече споделих, единият от тях е насочен към общинските спортни обекти и това, което трябва да се направи там, както и как те да се финансират. Вторият е свързан с преразпределението на средствата, които се дават на клубовете. И двата въпроса зависят от нас, а не от държавата. Третият ми приоритет е да изведем децата на спортните площадки, като направим родителите им спокойни, че те играят в една сигурна среда. Това означава изграждането на площадки не само в централните райони, но и в „Дружба“, и в „Сторгозия“, където изобилства от буренясали терени, които никой не поглежда. Знам, че тези проблеми няма да бъдат решени бързо, но ние трябва да заявим какво искаме и да знаем как да го направим. И когато този четиригодишен мандат изтече, да излезем и с достойнство да заявим какво сме успели да свършим. Ситуацията далеч не е толкова безнадеждна, колкото някои я изкарват. Всичко е постижимо, ако се обединим около една идея и работим за нея.

– Какво е вашето лично послание към плевенчани?

– Да върнем спортната слава на Плевен!

Купуването и продаването на гласове са престъпления!