Архивите разказват за една грижливо подготвена стопанско-земеделска изложба в Плевен през 1938 г.

08.10.2019 17:05

На 5 февруари 1936 г. на заседание на стопанския комитет, Областният земеделско-стопански директор Илия Димитров докладва по въпроса за учредяване на една обща земеделска изложба в Плевен. Идеята била за устройването на първата по рода си изложба, която да разкрие напредъка на нашето земеделско стопанство. Според доклада му в нея ще бъдат застъпени пет отдела: земеделие, скотовъдство, лозарство и винарство, градинарство и пчеларство, домакинство. Комитетът единодушно одобрил доклада на г-н Димитров и решил след като узакони учредяването на изложбата, да се изработи подробен план за нея и да се избере изложбен комитет. Планирано било изложбата да се състои през месец септември 1938 г. Подготвителните работи започнали още същата година (в. “Северно ехо” от 09.02.1936 г.).


Едно смело начинание, съпроводено със силно желание на тогавашните отговорни стопански ръководители да популяризират успехите на Плевенска област в земеделието. През този период в Плевенският край земеделието е водещ стопански отрасъл. Заедно с него, животновъдството, млекодобива, лозарството и овощарството държат първенство. Няма по-подходящ град от Плевен за подобна обща земеделско-стопанска изложба. Дори и заради историческото си минало и географско разположение – централно място в Северна България. По това време най-известен сред българите е Пловдивския мострен панаир. Към панаира имало и земеделска палата, но тя не можела да задоволи земеделските стопани. Панаирът се провеждал през пролетта, а това не било особено благоприятно време за излагане на земеделска стока. От стопанският комитет смятат, че една такава земеделска изложба е редно да се проведе през есента и пловдивския мострен панаир трябва да ограничи своята дейност в областта на индустрията и занаятите, а земеделската изложба в друг голям град център, какъвто е Плевен (в. “Северно ехо” от 27.05.1936 г.).


Да се провежда периодически през две години на третата в страната. Провеждането и не само ще покаже напредъка в земеделско стопанската работа, но и ще създаде по- голямо съревнование между земеделските стопани, ще демонстрира допуснатите от тях грешки и отстраняването им, борбата с болестите и неприятелите по културните растения. Замисълът изглежда логичен и обоснован. Изложбата е узаконена от отговорните фактори и единодушно подкрепена от цялата интелигенция. Финансирана от Министерството на земеделието и държавните имоти, на стойност 200 000 лв. (ф. № 13К, оп. 1, а.е. № 215, л. № 48)
Идеята за организирането на изложбата била дадена от стопанския директор Илия Димитров през 1936 година, но тя била продължена и при следващото ръководство, начело с Атанас Вълчанов. В комитетът, който отговарял за изложбата били околийския агроном Атанас Дереков, специалисти от стопанската дирекция като Михаил Златарев, Георги Гетов, учителят от земеделското училище в с. Горен Дъбник, Плевенско – Тончо Пейковски и други, свързани с работата на стопанския съвет. Уточнени са датите на изложбата от 30 септември до 9 октомври на 1938 година. Важно било да се избере подходящо място, както и да се помисли за настаняването на гостите. Не пропуснали и да издействат намаление за пътуващите с ЖП транспорт. Отначало идеята била да се използва сградата на средищното училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Плевен, салони от братството на черквата “Св. Параскева” и от женското благотворително дружество “Развитие”. Но от директора на училището получили отказ, като мотивите били, че се прекъсва учебния процес и опасенията от вероятни щети върху наскоро ремонтираното училище. По-отзивчиви се оказали от Популярна банка – Плевен. От черквата “Св. Параскева” и от женското благотворително дружество “Развитие” отговорили положително на поканата срещу приличен наем. Комитетът се обръща към началника на гарнизона в Плевен да осигурят подслон на съборяните. По същото време, по което се организира изложбата в града имало събрания на земеделски дружби и за настаняването им се грижел стопанския комитет. Става дума за около 5 000 съборяни и около 500 души земеделски кооператори и възпитаници. Генералът на казармата в Плевен отговорил, че родната войска е била винаги отзивчива към инициативи от подобен род и с готовност ще окаже ценното си съдействие. Отношението на различните институции доказва съпричастност към подготовката и провеждането на изложбата, осъзнавайки важността й за изтъкване на нашия град. Водени от искрено родолюбиво чувство за принадлежност към един край, който може да се похвали с добри резултати в земеделско стопанската дейност.


Изработена е проекто – програмата (ф. № 13К, оп. 1, а.е. № 215, л. № 1), която включва:
1. Земеделско образование – домоустройство и уредба, подобрение на храната и облеклото на селското население, селско-домакински проучвания, здравно-хигиенен отдел.
2. Опитно поле – лозарска опитна станция, опитно поле.
3. Селско-стопански двор – вид и размер на селскостопанските сгради, разположение и връзка между отделните стопански сгради, земеделско-стопански проучвания, кооперативно дело.
4. Зърнени храни, варива и производните от тях.
5. Търговско – индустриални растения и свързаната с тях индустрия.
6. Фуражен отдел.
7. Млекарски произведения.
8. Пчеларски и бубарски отдел.
9. Овощен отдел.
10. Лозарски отдел.
11. Зеленчуков отдел.
12. Растителна защита.
13. Експортен отдел – яйца, млечни произведения, грозде и овощия, диаграми за износа на Плевенска област съпоставени с тази на цялата страна.
14. Гори и води.
15. Ветеринарна медицина.
16. Организация на селскостопанския труд.
17. Говедовъдна изложба.


Програмата обхваща целия сектор не само работата на земеделските стопани, но и техния бит и култура. В началото на месец септември започнали да прииждат отговори от различни места свързани с конкретната селско-стопанска дейност според план – програмата. От “Съюза на завършилите земеделски училища” в България изработили диаграми и картограми изразяващи появата, състоянието и развитието на съюза и разпространението на вестник “Земеделски възпитаник”. От плевенска пчеларска кооперация “Нектар” всички необходими пчеларски материали, видове хранилки, мед, медоносни растения, болести и препарати, диаграми, които давали ясна представа за състоянието на пчеларството и бъдещето му. От овощния отдел диаграми, които показвали средния добив от 1 хектар в килограми за всеки вид, износа на плодове. От млекарския отдел 60 – 80 мостри бяло саламурено сирене 15 – 20 мостри полски и полубалкански кашкавал и 15 – 20 мостри чисто краве масло. От фуражния отдел 250 – 300 проби, зърнен фураж, съхранение на цвекло през зимата, сушене на сено, машини за прибиране и приготвяне на фуража. От лозарската опитна станция – проби вина, сортове вина, винарски практики, машини, уреди, средства – филтър, пушалка, серни фитили. Специално за изложбата били изработени от шперплат макети на селски дом, разпределение на селскостопанския двор – обор, торище, кош за зърнени храни, кокошарник, свинарник, купи сено, дърварник, стая за приготвяне на храната на домашните животни, цветна градина и ограда. Подотделът “Подобрение на облеклото на селското население“ предоставил за изложбата лен, коноп, памук, вълна, коприна, готови платове, горни мъжки, дамски и детски дрехи, килимчета, възглавници, покривки. Изложбата обхващала цялото земеделско производство в областта с участието на всички областни служби – просвета, медицина, инжинерство и др. Освен да демонстрира културно-стопанските постижения в областта изложбата имала за цел да привлече вниманието на страната и изтъкне значението на града Плевен като голям културно икономически център, на който логично му се полага признанието да дирижира стопанския и културен живот в Северна България (ф. № 13К, оп. 1, а.е. № 215, л. № 32).


В деня на откриването била създадена много добра организация. Започнало с молебен за благоденствие, след него министърът на търговията промишлеността и труда Ст. Никифоров произнесъл реч, последвала манифестация до храма “Св. Николай” и къщата музей. Самата изложба била открита от министъра на земеделието и държавните имоти – инж. Б. Банков. По време на манифестацията имало ред, за който отговаряли от съответната земеделска организация. Специално място било отредено на ветерани от Шипка и Сливница, генерали от запаса във военни униформи декорирани с наградите. Цялата организация потвърждава с какво родолюбиво дело са се захванали организаторите на изложбата. Изложбата постигнала целта си да покаже достиженията, да прослави Плевенска област като развит земеделско – стопански център. За съжаление през следващите години се променила политическата среда. На много земеделските стопани им се наложило да изоставят традиционният си поминък и да воюват. След Втората световна война се променя управлението на България и повечето от инициативите, възприети в предишния период на управление, били подложени на преоценка. От събитието са останали документи и албум за изживяното през няколкото дни на общата земеделско – стопанска изложба. Документите разказват за едно позагубило се чувство на осъзната отговорност към общото дело за прослава на родния град.

Автор: Пепа Митева
Главен специалист в Отдел “Държавен архив” – Плевен

#тагове:

НАЙ-НОВИ: