Цветелин Горанов, директор на НУ „Христо Ботев“: Старая се да следвам светлия пример на първите ми учители

По-малко от два месеца остават до първия училищен звънец, а подготовката за новата учебна година в Начално училище „Христо Ботев“ – Плевен е под пълна пара. За новостите в училището и предизвикателствата пред неговото ръководство разговаряме с директора Цветелин Горанов.

– Г-н, Горанов, как върви подготовката за новата учебна година във вашето училище?

– Успяхме да направим доста неща, които ще зарадват нашите ученици, а най-новата ни придобивка е плачеща водна стена в един от коридорите. Основно обновени са всички класни стаи, а в коридорите подновихме интериора с нови картини, дело на талантливия художник Румен Марков. Планираме в зелената част на двора да поставим една беседка, която е по спечелен проект по ПУДООС „Чиста околна среда“. В учителската стая пък бяха направени две нови работни места с нови компютри. Закупихме и нови инструменти за фанфарния оркестър, а тази година предвиждаме създаването и на мажоретен състав. Разбира се, подготвяме и още новости, които, обаче, ще запазя в тайна.

– Как премина приемът за новата учебна година и колко нови ученици ще посрещне училището?

– Радвам се, че направихме много добър прием и 106 ученици ще прекрачат за първи път прага на НУ „Христо Ботев“. Известно е, че има много желаещи да учат в нашето училище, но материалната база и нормативната уредба не ни позволяват да приемаме повече ученици.

– И през това лято организирахте занимания за бъдещите първокласници. Какъв е интересът към тази инициатива?

– Ние сме първите, които още преди години започнаха да организират летни занимания с бъдещите първокласници и се убедихме, че това е една положителна практика, която помага за по-добрата адаптация на децата. Малчуганите, които се включиха в тях, се адаптират много по-лесно в първите учебни дни, тъй като не е тайна, че идвайки в училище от детската градина, детето преживява стрес. Хубаво е, че бъдещите ни ученици посещаваха училището с огромно желание, като се включиха в различни занимания – по английски език, по спорт, по интереси… Важното, разбира се е, че всичко това беше прието много добре и от родителите.

– С какво са свързани най-големите предизвикателства пред вас в навечерието на учебната година?

– Без съмнение, едно от най-големите предизвикателства е изграждането на физкултурен салон, с какъвто училището не разполага. Знаете, че с помощта на Министерството на образованието и науката и личната подкрепа на министър Красимир Вълчев бяха отпуснати средства за проектиране на обекта. Самото изграждане на салона, обаче, ще струв а около 550 000 лева. Това е една сериозна инвестиция, която не можем да си позволим със средствата от делегирания бюджет. Затова ще кандидатстваме пред Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката, като се надявам и Община Плевен да ни помогне с финансови средства с надеждата, че строителните дейности ще стартират в началото на юни 2020 г. Разполагаме с отлична материална база, имаме модерни игрища и фитнес площадка, дори и оранжерия и зоокът, но нямаме салон, който ни е крайно необходим.

Много хора ми задават въпроса защо правя всички тези неща, а моят отговор е, че по този начин се старая да следвам светлия пример на първите ми учители, които ме запалиха по тази професия. Защото директорът е длъжност, а учителят е призвание. Целта ми е всеки ден да забивам по един пирон, образно казано. Както споменах, преди броени дни стана факт водната стена, а вече сме в процес на реализация на следващата ми идея. Когато пътувам из страната, винаги, видейки някакви положителни практики в други училища, се старая да ги приложа и в нашите условия. И се радвам, че доста от това, което сме направили, започва да се прави и на други места от колегите. Не мисля, че има нещо срамно в това да заимстваш една идея, да я доразвиеш и да я реализираш. Но не да си преписваш авторството. От друга страна, виждайки нещо хубаво, това действа възпитаващо и дисциплиниращо за децата. Затова и никога не сме имали проблеми с опазването на материалната база – там където има дисциплина, има и успехи.

Другата причина е, че родителите искат да виждат, че в училището, на което са поверили децата си, се прави нещо. Също така, не без значение за мен е и средата, в която работят учителите. Защото, когато човек работи в една добра среда, той може да мисли за това как да се развива и какви иновации може да приложи. В резултат на това училището има възможност да дава качествен продукт и добре обучени деца.