35 години от откриването на ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“ се навършват днес

35 години от откриването на ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“ се навършват днес. През годините този „храм на изкуствата“ привлича посетители и гости – от най-неизкушените до високите ценители, колекционери и специалисти от Плевен, България и света.
„Благодарим на акад. Светлин Русев за благородния жест, на Община Плевен, че се грижи за съхраняването на Колекцията и на проф. Кирил Мескин и г-жа Мария Мескин за неуморните усилия този духовен храм да оцелее през годините и да се превърне в духовен център на Плевен“, казват от Галерията.

Ето и думите на акад. Светлин Русев по повод Дарението в Плевен:

„Произведенията тук са част от една колекция, която ако трябва да отговоря на някои въпроси, никак не ми е безразлично къде ще бъде – при мен или някъде другаде. Но възможността, която предоставя родния ми град Плевен да подредя колекцията си така, че да може да звучи в своята относителна цялост, смятам, че не ме лишава от нея. Напротив – фактът, че мога да я споделя с повече хора, я прави повече моя, по-голяма  и съдържателна. Всъщност с течение на времето разбираме, че истинската собственост се оказва не тази, която имаме при себе си, а тази, която носим в себе си. И  ако могат повече хора да преживеят болката, радостта и страданието, с които са създавани тези произведения, може би тази „тиха лудост”, с която колекционерите събират „съкровищата” си и художниците създават произведенията си, ще има своя истински човешки, творчески и социален смисъл.

Човекът е изживял и живее с много частнособственически илюзии, но духовните дела по самата си същност не могат да бъдат притежание. Възвисяващата истина и  сила на изкуството е извън предметното и вещественото – тя не може да бъде собственост никому – тя се постига нравствено, естетически и граждански.

Изкуството има свой живот и свое движение в духовната си реализация. И може би една възможна негова степен е и личната колекция. На високите нива – там, където живее духовното начало на изкуството – няма лична, обществена и държавна собственост. Животът на картината е неподвластен на подобни рамки. Негов дом е човешката душа. Искрено ще се радвам, ако това, което съм успял да събера и съхраня като изкуство, бъде обичано и пазено с онази любов и отговорност, с която неговите създатели са го носели и изграждали като послание към хората.”.

6 юни 1984 г., Светлин Русев