Да съхраним българските занаяти живи

Българските занаяти водят началото си от дълбока древност. Те са резултат от второто обществено разделение на труда – отделяне на занаятчиите от земеделците и животновъдите. Нашият град Плевен има минало на град, в който редом със земеделско производство се развиват и занаяти. Особено след Освобождението, занаятчийското производство се превръща в масово стоково производство. Макар в града, основният източник на доходи да е земеделието и животновъдството, занаятите също са добре представени. Предприемчиви и находчиви занаятчии използват силата на водата за движение на стругове, караджейки, валяци, тепавици, градинарски долапи. В изложенията на окръжните управители от края на XIX в., се разкрива ясна картина на занаятчийското производство в Плевенското окръжие.

През 1888 г. окръжният управител Иван Симеонов по време на редовна сесия на Окръжния съвет заявява, че „….. някой от занаятите са пропаднали съвсем, а други са на пропадане. Причината на това от една страна е изселването на турското население, а друга силната конкуренция на разните задгранични изделия.“ (ф. 4К, оп. 2, а.е. № 1, л. 8) Управителят подчертава, че за повдигане на занаятите се е погрижило правителството като издържа няколко младежи в чужбина за изучаване разни занаяти и е отворило занаятчийско училище в София. Въпреки, че по-голямата част от населението се занимава със земеделие и скотовъдство, се развиват и занаятите. По-главни от които са: обущарство, шивачество, кожарство, кожухарство, дърводелство, железарство, столарство, грънчарство, тенекеджийство и др. Предприемчиви плевенчани като Иван Бурджев и Кирил Раков откриват железарски работилници, в които се изработвали  мебели, каси за пари, плугове, кревати, ключалки, инструменти, които по качество и трайност не отстъпват в нищо на европейските. Същото нещо може да се каже и за столарството, за изработените маси, библиотеки, шкафове за книги и дрехи, корнизи за пердета и др. Между другите неща правят се превъзходни и здрави файтони, шейни и каруци. Един от най-добре развитите занаяти е шивачеството. За подобряване на занаята помогнало откриването на първото крояческо училище “Общество” на Георги Друмев. Училището имало два курса – мъжки и женски, в които се преподавали теоретически и практически познания по кроячество и шивачество. Към желанието занаятчийското производство да става, все по-модерно като се сдобие с образовани хора, можем да добавим и създаденото през 1897 г. , по инициатива на Иванка Гетова първо женско домакинско училище, което имало за цел да даде на младите девойки необходимите за тях познания по кроенето и шиенето на женски и детски  рокли, горни и долни дрехи.

В град Плевен имало и добре уредени грънчарски работилници, част от изделията, на които се изнасяли и за някой от съседните окръзи (из „Алманах България”, 1900 г. , л. 288, 289). До края на XIX в. занаятчийското производство се превръща в масово стоково производство. В началото на XX в. придобитата инерция води до развитието на занаяти като табачество, коларство и железарство.

В това отношение са за отбелязване железарските заведения за каси и ролети на Бурджев и Колев. В Плевен имало една пивоварна, няколко плетачници и печатници, три парни мелници, една табакчийница, две тухларници. Плевен се развива като вътрешен търговски и занаятчийски град (из „Алманах на Царство България“, 1913-1914 г.) Близо до нашият град се намира друг развит център на занаятите – ловешкото село Орешак. През втората половина на XVIII век в него, в непосредствена близост до Троянския манастир на патронния му празник “Успение Богородично” – 15 август, се поставя началото на организиран занаятчийски панаир, който след няколко години се разраства и става един от най-големите в Северна България. Той става място за срещи между майстори от всички краища на България.

От година на година занаятчийското производство ту е във възход, ту в упадък и така до днес са се запазили занаяти, които използват наред с традиционните и нови технологии на ръчно производство. Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятите, целта, на който е да уреди “… упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение.“ Законът е приет от 38-то Народно събрание на Република България и е в сила от 28 май 2001 г. Според Закона за занаятите “Занаят е производство на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин“ (чл. 3, ал. 1). В списъка са посочени 57 занаятчийски дейности. В страната има 25 Регионални занаятчийски камари, които са членове на Националната занаятчийска камара.

29 юни е Денят на занаятите. Чества се на църковния празник „Св. Петър и Св. Павел” – Петровден. Занаятчиите празнуват в деня на Св. Петър, защото според вярванията, както светецът точно отмерва човешките дела, така и занаятчиите трябва да са прецизни и точни в работата си. Те трябва да са безпристрастни в работата си както Св. Петър пред Райските порти.

Майсторите вярват, че Св. Петър им е дал преднина пред останалите хора, като им търкулнал ябълка – плода на сътворението от Божията градина.

За да си майстор занаятчия трябва да имаш чиста душа, защото занаятът е като храм, в който се влиза като през райски порти.

В нашата съвременност ежегодно в построения в с. Орешак комплекс се организират национални и международни изложби с участие на български и чуждестранни майстори. В залите се показват предмети от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити, оръжие и други.

Ако искате да се докоснете до документи, които разкриват занаятчийското минало на нашия град и връзките му с други утвърдени занаятчийски центрове, заповядайте на откритата изложба в отдел „ Държавен архив” – Плевен, съвместно с участието на отдел “Държавен архив” – Ловеч.

От фондовете на Държавен архив – Ловеч ще бъдат показани албуми от първото и второто Национално изложение на художествените занаяти и изкуства в с. Орешак както и снимки от личните фондове на тетевенската майсторка-тъкачка на художествени тъкани Мария Енчева и майстора-медникар Найден Дудев от Троян, участвали със свои произведения в него. Могат да се видят автентични майсторски свидетелства по кожарство и обущарство, издадени от Русенската търговско-индустриална камара както и личен бележник с рецепти за обработване на кожи на ловешкия учител и общественик Васил Вишневин. Ще бъдат показани още снимки на участнички в курса по изработване на брюкселска дантела, организиран от Ловешкото женско дружество “Благодетел”, а също и снимки на ученици от Държавното кожарско училище в Ловеч и училището по керамика в Троян и др.

От фондовете на Плевенския държавен архив ще видите албум с мостри от ютени и конопени конци, мостри на платове от Анонимното акционерно дружество “Кайлъшка долина“, списък на занаятчиите по браншове в нашия град от 1941 г., снимка от личния фонд на Иван Павлов – общественик от с. Обнова на занаятчии бъчвари. Снимка от личния фонд на учителя Калчо Хаджиминев от 1926 г. от кожухарската работилница на баща му.

Изложбата ще бъде открита в сградата на отдел „Държавен архив“ – Плевен на 26 юни от 11:30 часа. Ще е отворена за посещение до края на деня.

Автор: Пепа Митева, главен специалист в отдел „Държавен архив” – Плевен