Уникалното съкровище, открито край Затвора в Плевен, показват в Нощта в музея в РИМ

Монетното съкровище, открито на 9 ноември миналата година на територията на затвора в Плевен, ще е сред атракциите, които посетителите на РИМ – Плевен ще могат да видят утре в Нощта в музея. То ще е експонирано в специална въртяща се витрина. Това научихме от директора на културния институт д-р Володя Попов. Той отбеляза, че уникалната колективна монетна находка ще бъде представена в светлината на новата информация, която специалистите дават за нея. По думите му, задълбоченото проучване на съкровището от 8 500 монети е показало, че те не са от 17 и 18 век, както беше съобщено непосредствено след откриването му. Става въпрос за изключителна колекция от периода на падането на България под османско владичество, сбор от четири различни емисии – на Иван Шишман, на Баязид, който завладява България, както и на неговите синове, които в този период водят междуособна война, разказа директорът на Историческия музей в Плевен. Д-р Попов посочи, че през 1415 г. на власт идва нов султан, който изземва всички сребърни монети от предишни емисии, независимо дали са български, византийски или османски, претопява ги и издава негова емисия. Така че, информацията, която е носела всяка една от тези монети – непознати за днешната история, е скрита и изчезнала в това претопяване, коментира той. Д-р Володя Попов изтъкна, че тези запазени монети дават информация за отношенията между България и Османската държава, както и за тези при османците между Баязид и синовете му и същевременно за икономиката на Османската държава към този период.

По време на Нощта в музея гостите на РИМ – Плевен ще могат да видят и императорската глава, открита на територията на Улпия Ескус през миналата година. Д-р Володя Попов припомни, че именно ценната находка бе логото на дванадесетата Национална археологическа изложба „Българска археология 2018“. „Това е знакова находка от период, по време на който Долният Дунав е със столица Улпия Ескус. Тази императорска глава дава много информация, а друг е въпросът как днешният човек може да види как е мислел и пред какво се е прекланял тогавашният римлянин“, коментира директорът на РИМ – Плевен.

Снимка: архив „Плевен за Плевен“