Международен научен форум организира Факултет „Авиационен“ в Долна Митрополия

На 11 и 12 април във Факултет „Авиационен“ на Национален военен университет „Васил Левски“ в град Долна Митрополия се проведе международен научен форум. Той е организиран съвместно с факултета „Системи за авиационна сигурност“ на Военновъздушната академия „Хенри Конда: в Брашов, Република Румъния, факултета „Национална сигурност“ на Университета по военни науки във Варшава, Република Полша, Съюза на учените в България – клон Плевен и Регионалния академичен център на Българската академия на науките – Плевен.

Международната научна конференция бе открита от Началника на Националния военен университет „Васил Левски“ бригаден генерал д-р Пламен Богданов. Основният пленарен доклад бе на доцент д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация на Република България на тема: “Дискриминация на уязвимите групи в Република България“. Доцент Джумалиева сподели:
„Наред със свободата, равенството е най-важният принцип, който е в основата на концепцията за правата на човека. Равното третиране е в центъра на защитата на обществените свободи. То е съществено условие за тяхното съществуване и е предмет на едно самостоятелно право. Въпреки многократното му утвърждаване, както в международен, така и във вътрешен план, неговото точно значение все още не е ясно установено и може да се различава в зависимост от нормативните системи. Независимо дали е условие, последица, ограничение или форма на свободата „равенството“ винаги е непосредствено свързано с нея. Принципът на равенство e основата, върху която са изградени всички обществени свободи. Той е неразривно свързан с тях от политическа, обществена и етична гледна точка.

От политическа гледна точка, принципът на равенство поддържа единосъщно отношение със самата идея за демокрация, доколкото тя може да се дефинира като равно участие на гражданите в живота на Града. Става дума за „основен първоначален елемент на демократичния идеал“ .
От обществена гледна точка, принципът на равенство е в центъра на регулацията на функционирането на живота в общността, представлявайки неговият основен вектор на разпределение на благата и богатствата. Както отбелязва М. Валцер „всяко човешко общество е разпределяща общност, и това непременно налага определянето на критерии за справедлива диференциация при едно общо схващане за равенство“ .
От етична гледна точка, принципът на равенство произтича от признаването на спецификата на човешката природа, което води до приемане на еднаквото достойнство на всички човешки същества. С други думи, абстрактното равенство на всички човеци е самото състояние на човечеството. Като се вдъхновява от разсъжденията на Хегел [3].
Принципът на равенство зависи, по-специално, от предварителното дефиниране на един модел за социална справедливост, според който критериите за различие се смятат за легитимни. Това свръх детерминиране на равенството обяснява, по-точно, защо равенството може не само да забранява разликата, но също и да я търси, налагайки, при нужда, постигането на равен резултат. Самото название на това право не е окончателно определено, като текстовете и съдебните практики се колебаят между принципа на равенството или принципа на недискриминация, дори между двата едновременно.
Принципът на равенство е твърде разнолик, което обрича на неуспех всяка дефиниция претендираща за абсолютност“.

В заключение доц. Джумалиева каза, че би могло да се обобщи, че освен намерението да се изправят несправедливи фактически неравенства, необходимо е да съществува обществена полза от реализирането на мерките. Нещо повече, необходимо е да няма друга по-щадяща алтернатива.
Теоретичните подходи за принципно дефиниране и класифициране на позитивните въздействия отвъд конкретната им нормативна регламентация не дават какъвто и да е ползотворен резултат. Не влизат в противоречие с формалното равенство, макар да са изрични негови изключения. Въвеждат справедливост на позитивно ниво, което може да бъде оправдано само при определени условия.
Позитивната дискриминация изисква както действията да са в една посока, така и те да са с определена цел. Доколкото такива мерки са пропорционални, те могат да оправдаят позитивната дискриминация.
Вторият пленарен доклад бе представен от полковник доцент д-р Мануш Христов от Факултет „Авиационен“ на тема: „Развитие на системата за военно образование и обучение във въздушните войски и военновъздушните сили на България“.
Полковник Христов представи интересна ретроспекция на Системата за подготовка и обучение на Въздушните войски.
През 2018 г. Българската общественост отбеляза един забележителен юбилей, който е свързан със 140 години от началото на военно-образователната система в България. Година по-късно тя е в готовност да претърпи дълго желаната промяна, свързана с възстановяване на Военно въздушното училище в гр. Долна Митрополия. Тези значими за армията и обществото събития дават основание да се проследят най-съществените страни от широкомащабната и богата по своето съдържание дейност.
Историческата ретроспекция, която ще бъде осъществена в настоящото изследване не е случайна. Основната цел е насочена към това да се анализира натрупания опит и изминатият път във времето за да се извлекат необходимите поуки за настоящето и бъдещето.
Обръщайки поглед назад, не може да не направи впечатление, че поставеното преди 141 години начало съвпада с първите стъпки по възстановяване на българската държавност. Тази особеност произтича от ясно осъзнатата необходимост от предците ни, че младото Българско княжество трябва да бъде способно да посрещне и устои на заплахи от всякакво естество, включително и на военно посегателство. Паралелно с това, строителите на съвременна България разглеждат офицерският корпус като съставна част от елита на българската нация. Ръководени от тези разбирания, нашите предшественици предприемат конкретни стъпки за тяхната реализация. Сред приоритетните по своята важност и неотложност задачи, е изведена тази, за учредяване на Военно училище, което да осигури необходимият офицерски състав за изграждащата се Българска армия. Разбиранията за неговата водеща роля се базират на една дългосрочна и последователна политика. В отдаденият още през 1924г. на 23 септември Указ, Училището е обявено за висше учебно заведение. Статута му в тази перспектива се допълва и от Наредбата –Закон, утвърден с Царски Указ №164/12.06.1937 година.
През 1926 г. е взето решението да се премести въздухоплавателното училище в Казанлък. Настаняването му се осъществява в източната казармена постройка на 23-ти пехотен Шипченски полк. На малко по-късен етап се организира разширение на летателното поле. За тази цел са отчуждени ниви и ливади, в резултат на което се очертава един обширен аеродрум, подходящ за приемане на всички видове самолети.
В края на 1944 и през първите месеци на 1945 година във Въздушните войски се поставя началото на процеса на трансформация, който води до редица коренни промени в организационната структура, съдържанието на подготовката и цялостния живот на войските.
Първата крачка в тази насока е осъществена през зимата на 1945 г. Новият мирновременен щат на Въздушните войски, който влиза в сила от 1.01.1945 г., предвижда редица промени. Въздушните войски включват организационно две основни формирования: Въздушни строеви части (пряко подчинени на Командира на Въздушните войски) и Въздушни учебни части.
Въздушните учебни части имат следния състав: Въздушно училище; Въздушни школи (изтребително-щурмова, за сляпо летене и стрелкова); Въздушно-свързочно и Въздушно-техническо училище.
В състава на Въздушните войски са включени също Парашутната дружина и противовъздушните артилерийски полкове.
С последващите регламентиращи документи се внасят и други корекции в съществуващата организация на войските. Те засягат основно военнообразователната система.
Съществуващото към момента Въздушно техническо училище се разформирова, като личният му състав се разпределя за попълване на подофицерското въздушно училище и изтребително-щурмовата школа. Последната се формира чрез преустрояването на изтребителната школа и преподчиняването ѝ на началника на Въздушните учебни части .
Най-важният момент от осъществените промени в системата на военното образование е формирането на Народното военновъздушно училище (НВВУ). То се създава на базата на разформирования към 1.10.1945 г. Юнкерски учебен орляк. За началник на училището е предвиден полк. Атанас Атанасов, който в срок до 25 октомври се задължава да организира провеждането на учебни занятия. Въздушният отдел на ШЗО също преминава към училището. Първоначално, новосъздаденото учебно заведение следва да се настани в източното крило на аеорогара София. След осъществените промени, училището има следния състав: щаб, техническа част, учебна част, едно сборно учебно ято, две юнкерски учебни ята и едно школно учебно ято .
С Указ №350/18.07.1959 г. на Председателя на Президиума на народното събрание НВВУ „Васил Коларов” – гр. Горна Оряховица и НВВУ „Георги Бенковски” – гр. Долна Митрополия се реорганизират във ВНВВУ „Георги Бенковски” като единен център за подготовка на авиационна кадри. Първият Випуск висшисти се приемат през месец септември 1959 год. и завършва през 1964 г.
Настъпилите промени след 10.11.1989 г. оказват съществено влияние върху съществуващата към момента военно-образователна система.
Преломен момент в развитието на военно-образователната система е 2001 г. Със Заповед на Министъра на отбраната от 08.05.2001 г. се извършват организационно-щатни промени и ВВВУ „Георги Бенковски” минава по нов щат за мирно-военно време и военно-пощенски номер №52610 с дислокация в Долна Митрополия, подчинено на Заместник-началника на ГЩ по ресурсите].
Същата година се разкрива нова структура за подготовка на авиационни специалисти – Военновъздушна учебна база „Георги Бенковски“ с военно – пощенски номер №52090 и дислокация гарнизон Долна Митрополия, подчинена на Главния щаб на ВВС.
На малко по-късен етап ВВВУ „Георги Бенковски” се закрива окончателно и реорганизира в нова структура за подготовка на авиационни специалисти – Факултет „Авиационен” на НВУ „Васил Левски”. Факултетът се явява достоен продължител на създадените от десетилетия традиции по осигуряване на авиационно военно образование на курсантите и студентите по различни военни и граждански специалности, който в тясно взаимодействие и сътрудничество с ВВУБ „Георги Бенковски” подготвя необходимите специалисти за военната и гражданска авиация.
Независимо от факта, че и двете структури осъществяват активна дейност, започва да се очертава нуждата от обособяване на единен център за подготовка на кадри за българските ВВС. От края на 2003 и началото на 2004 г. стартират опитите за възстановяване на Военно-въздушното училище, с изготвеният проект на Визия военно образование и обучение. В периода от време, който обхваща годините 2007, 2009, 2011, 2014, 2017 и 2019 г. продължават с различна интензивност опитите за подновяване на проекта за възстановяване на военно-въздушно училище.
В рамките на пленарната сесия бе направена презентация на колектив на Европейски политехнически университет: „Теле-управляемия сервизен робот повишаващ качеството на живот на възрастните хора и тези с ограничени възможности – Робко 18“ и „Холономен робот с меканум колела“.
На международния форум бях представени повече от 70 доклада, които са издадени в народно издание на конференцията.