Хайгашод Агасян за приятелството с читалище „Съгласие”, сцената и изненадите за 150-годишнината на институцията

Приятелството ни с читалище „Съгласие” е от доста години. Може би най-щастливият момент на сцена ми се е случил на сцената на читалище „Съгласие” преди 25 години. На честването на 125-годишнината на читалището.

Защо го помня? Първо – пазя афиша у дома на видно място. Второ – за пръв и единствен път ми се случи да бъда слуга на двама господари, и за мен това е огромна чест. Бяхме поканени за това честване Стефан Цанев и Доротея Тончева, Недялко Йорданов с неговата съпруга Ивана Джеджева и аз – в средата – на един роял. Това коментира в импровизиран разговор с журналисти в студиото на Максим Горанов в Плевен любимият на много поколения български композитор. И още:
„Представете си сцената с тези хора, които четат и се надпяват – двама велики съвременни поети и актриси. Единият рецитира стихотворението „Птица ми мина път“ /посветено на Недялко Йорданов/, другият му връща жеста с Птицата, която път ми мина. Можете да си представите колко щастлив съм бил на сцената – свиря на единия, свиря и на другия. Това никога няма да го забравя, защото никога не се е случвало другаде.“

dav

„През годините сме имали много рецитали на тази сцена. Когато председателят на читалищното настоятелство Ивайло Атанасов спомена, че тази година се отбелязва 150-годишнината на институцията и трябва да направим нещо специално, решихме това да е една хубава песен за децата на Плевен за празника на града и на читалището. /Аз междувременно вече имах удоволствието да работя с тези талантливи деца от вокалната група, да се запозная с техните ръководителки Виолета Боянова и Анелия Дечева./ – разказва Агасян. – Казах „Добре!“, като най-важното, според мен, е посланието, думичките. Предложих текста да напише Надежда Захариева – с нея имаме много песни, приятно се работи, с една дума се разбираме, ако нещо трябва да се смени бързо – дума с друга фраза и т. н. Надежда Захариева написа това прекрасно стихотворение „На Плевен с любов“, а аз го облякох с музика. Аранжиментът е на Максим Горанов.“

dav

Ние направихме една поредица от концерти есента. Една част от песните, които децата много обичат и са в учебниците по музика, направих за малък камерен оркестър, за да пеят децата на живо и се получи много хубаво. Много добре се справиха, пълно беше с деца от училищата ни, благодаряха, че така представяме песните – на живо. Когато пътуват за конкурси, те си имат готови инструментали, а на живо има тръпка, диригент, оркестър – да се почувстват по-големи, разказва Агасян.
„Хубаво е човек с деца да се занимава, защото няма фалш – или те приемат, или не. Няма половинчати работи. В този смисъл аз съм щастлив човек. Младостта си отива, но детството не ще. Едно дете, което се занимава с изкуство, смятам, че ще стане добър човек.“

В разговора ни Хайгашод Агасян създава още една новина с плевенски адрес: „Есента ще бъдем отново тук с Недялко Йорданов, който ще представи на тази прекрасна сцена на читалище „Съгласие“ последните си две книги. Едната е „67 утрини“, в която всяка сутрин пише по едно стихотворение, а другата е „125 стихотворения – Сребърна любов“. В момента се пече, в буквалния смисъл на думата, дискът, койкто правя за нашето паметно 40-годишно приятелство с Недялко Йорданов. Там съм побрал 20 от най-популярните и любими песни. Хайгашод и Недялко – 40 години приятелство. С тези 20 избрани песни искам да направим една премиера, да заредим хората, защото много ни обичат.“
Много е хубава залата на читалище „Съгласие“ – благодарна за общуване, хубав роял, звукът е прекрасен. Всички условия са дадени за един празник на поезията и музиката, завършва Маестрото.