ДГ „Първи юни“ – Плевен посрещна свои бивши възпитаници в Седмицата на детската книга

Благой и Венелин са бивши възпитаници на Детска градина „Първи юни“ – Плевен. Дванадесетгодишни момчета, ученици в шести клас на СУ „П.К.Яворов“ и СУ „Стоян Заимов“. „Обадиха се по телефона. Попитаха: „Може ли да почетем на децата и да поговорим с тях?..“ „Разбира се!..“ Срещата с порасналите вече наши деца е като да видим реализирана своя идея за тяхното развитие. Обикновено разговорът е вълнуващ и за двете страни, изпълнен с носталгични спомени, разкази за настоящето и споделени мечти за бъдещето“, споделя директорът на детската градина Александра Иванчева.

Момчетата са подготвили подаръчета за шестгодишните – разделители за книга с изписано върху тях послание. Замисленото като „Да почетем на децата…“ гостуване е прераснало в продължила около два часа среща и разговори за книгите, за съдържанието на някои приказки, за изводите и поуките, за смисъла на четенето, за знанието, за богатството от думи в речника, за думите с преносно значение и за тяхното предназначение.

„Не сме се наговаряли да се срещнем в Седмицата на детската книга, но спонтанните и непринудени срещи са най-смислени и вълнуващи. Момчетата бяха подбрали няколко детски книги, подходящи за най-малките и най-големите“, разказва още директорът на ДГ „Първи юни“.
Тригодишните в първа група са се зарадвали сърдечно на неочакваните гости. Венелин е прочел за тях „Червената шапчица“ и вещо, с усмивка, им е показал картинките. Макар че знаят съдържанието на приказката почти наизуст, малките са останали заинтригувани от усмихнатия млад четец и разказвач.
По-големите деца от трета и четвърта група са предпочели да послушат една от приказките на Астрид Линдгрен сред зеленината на двора. Всеки си е намерил удобно местенце и се е заслушал в артистичната реч на Благой. Той е успял да привлече вниманието им, проверявайки от време на време тяхната съсредоточеност с въпроси по съдържанието. Децата са имали възможност да избират: да послушат приказката или да играят. Те са се насладили едновременно от усещането за природата и от досега до художественото слово.

Преди да си тръгнат, двете момчета влезли отново при най-големите. Шестгодишните са направили табло, изобразяващо любими техни приказки. „Заговорихме за начина, по който художествените текстове ни помагат да разбираме истините за живота и хората. Предложихме на децата да споделят някоя поука, важна за тях самите. Разговорът стана задушевен и не забелязахме кога Благой е седнал след децата на малкото столче и развълнувано вдига ръка, за да отговаря на въпросите. Не им се тръгваше. А ние се чувствахме така, сякаш разговорът с тези момчета не е прекъсвал. И чувствахме, че празникът може да бъде само ако книгата е станала част от сърцето и душата на човека“, споделя още Александра Иванчева.