Адам Чайковски – полякът, който беше офицер и в турската, и в руската армия

Късната есен на 1877 г. Сраженията при Плевен са ожесточени. След битката при плевенското село Телиш пленени турски офицери са заведени в Главната квартира на руската армия в село Бохот. За преводач на пленниците с руското командване е извикан ротмистърът от Втори лейбгвардейски Улански полк полякът Адам Чайковски. Той владее отлично турски език, защото е бил майор в турската армия. Свидетел на тази сцена е руският военен кореспондент Всеволод Крестовски.
Не е странно, че майорът знае турски, защото Адам Чайковски е син на Садък паша. Но кой е Садък паша? Това е известният полски борец за свобода и писател Михаил Чайковски. Чайковски е полски шляхтич, който след разгрома на полското въстание от 1830-1831 г. напуска Полша, която е в пределите на царска Русия и заживява в Париж. Тук той се жени за французойка. На 4 юли 1841 г. в Париж им се ражда син – Адам. Кръстен е на Адам Чарториски, лидер на полските емигранти във Франция и покровител на Михаил Чайковски.
Понеже и от Франция Михаил Чайковски продължва борбата си срещу Русия, той става неудобен за френското правителство и търси ново убежище. Заминава за Турция, където след разгрома на полското въстание много поляци са добре дошли. Тук Михаил Чайковски организира известния отряд на „османските казаци”. Запознава се с Георги Сава Раковски.
През 1845 г. в Цариград на семейство Чайковски се ражда втори син – Владислав. Имат и две дъщери. За да бъде напълно сигурен, че срещу него няма да има атаки нито от френска, нито от руска страна за дейността му в името на свободна Полша, през 1850 г. Михаил Чайковски приема исляма и става Садък паша.
Не след дълго френската съпруга на Садък паша се връща в Париж, а полякът изпраща с нея и двамата си синове. Адам и Владислав Чайковски завършват лицей, а след това елитното френско военно училище Сен-Сир. Връщат се в Турция и Адам постъпва в полка на баща си, а Владислав – в щаба на пехотна бригада.
По това време 1867 – 1868 г. казашкият полк на Осман паша е в Сливен и изпълнява жандармерийски функции. Целта му е да се опази населението от върлуващите банди. Като ръководител на военна част от полка, Адам Чайковски ликвидира турската банда на Кашчиолу, която действа в сливенския балкан. Бандата е свързана с бейове, дори с хора от властта и разгромът и носи авторитет на Адам Чайковски сред местното население. В полка е и сестрата на Адам – Екатерина, известна като „Амазонката”. Тя язди и взема участие в обучението на полка, а веднъж Екатерина дори води военна част и има среща с една „банда”, която се оказва четата на Филип Тотьо. Не се стига до сражение. И тя като Адам е възпитана от баща си да уважава „бандитите”, които искат свобода за България така, както баща им е посветил живота си за свободна и независима Полша.
През септември 1872 г. Михаил Чайковски е амнистиран от руския император, приема православието и заминава за Киев. С него заминава и големият му син Адам, който постъпва в руската армия, Владислав остава на турска служба.
Адам Чайковски не само превежда, но и се сражава смело при Плевен. При третият щурм полкът му воюва заедно с румънската армия при Гривица. За героизма си в битката получава румънски орден. От руска страна за заслугите си във войната Адам Чайковски получава ордените „Света Ана” трета степен , „Свети Владимир” втора степен и „Свети Владислав” четвърта степен. Адам Чайковски стига до чин полковник през 1900 г. Пенсионира се като генерал от руската армия и от 1908 г. живее във Варшава. Като баща си, Адам Чайковски е изкушен от перото. Пише публицистични статии и теоретични разработки за водене на военни действия.

Валери Какачев
Регионален военноисторически музей – Плевен