В ХГ „Илия Бешков” днес откриват изложбата „Найден Петков – живопис и рисунки“

Днес от 17 ч. ХГ „Илия Бешков“ кани на откриването на изложбата „Найден Петков – живопис и рисунки“. Тази експозиция е дело на общите ни усилия с РИМ – Враца, ХГ „Иван Фунев“ – Враца, с произведенията от фонда на плевенската галерия и с добрата воля на наследниците на бележития ни живописец и ректор на Художествената академия.

Публикуваме част от текста на Румяна Константинова, по повод отбелязването на 90 годишнината на Бачо Найден. Тъй топло и с обич, до ден днешен го споменават врачанци!
„Той е от малкото български художници, чието творчество представлява напълно автономен свят. Времето, процесите и модите в изкуството ни сякаш минават незабелязано покрай него: той не е докоснат от естетиката на 50-те, нито от бурните процеси през 60-те, не “проговаря” на асоциативно-метафоричния език от 70-те, няма необходимост и от премисляне на пластичността през 80-те години. Той има своя път, който до края, до самия край през 1989 година, следва. В него най-голяма част и най-много творческа енергия е посветена на пейзажа. Защо Найден Петков е така завладян от пейзажа? Вероятно защото е бил завладян от това как изглежда светът и никога не се е уморил да го наблюдава. Или, напротив, рисуването на пейзажи е нечинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата. Какъвто и да е отговорът, пейжазите му излъчват неговото просъствие, неговата изящност, неговата романтична представа за света. Зрителят е омагьосан да навлезе в този свят, все по-навътре и по-навътре, там, където го очакват обгорени в охра цветове и плътни оловни тонове, синтетични форми и разкриваща се на планове живописна материя. Хора се срещат рядко в тези пейзажи. Когато все пак ги има, те са без особено значение за художника, просто фигури и силуети, които служат за мащаб на някое пробождащо небето дърво. Сувсем друго е, когато Найден Петков рисува портрети – едни от най-ярките в съвременното българско изкуство. Тогава сякаш е обсебен от човека отсреща. Притежаващ остро чувство за физиономичност и психология, той съумява да улови същността на модела и да го изрази в творбите си. Моделите му в повечето случаи са представени фронтално, общуват директно със зрителя и образуват единно цяло с пространството. Художникът постига тази хармония благодарение на съчетаваното на светлината и цветовете и на магнетичното си дарование на живописец.
Графиката на Найден Петков притежава същата енергия, кояти има и в живописта му. Многобройните рисунки, наричани от художника “пътни бележки”, изпълнени върху хартия с акварел и темпера, с разредени маслени бои, със сепия, въглен или креда, както и литографиите, представят по различен начин любимите му мотиви. Монохромността, присъща и на част от живописните му работи, е завладяваща в графичните листове. Заради многобройните нюанси на един и същи цвят, които моделират формата и й придават артистичност. В допълнение линията очертава движението на облаците и сенките, на контурите на лицата и фигурите, уловени сякаш с едно докосване на ръката. Това оставя впечатлението, че художникът създава наново света, а не просто една работа от пластичен порядък. Може би Найден Петков не е правил разлика.
(Текстът е публикуван в каталог към изложбата по повод 90 години от рождението на художника в галерията на Съюза на българските художници).

Информация и снимки: ХГ „Илия Бешков” – Плевен