Генерал Тотлебен: Политиката няма сърце

Генерал Едуард Тотлебен не прави изключение от повечето висши военни от руската армия, участвали в Руско-турската война от 1877/78 година, и редовно пише писма от България до съпругата си. Писмата на Тотлебен са публикувани в списание Историческа сбирка през 1937 г. Получени са от Берлин от Паул Линдернберг. Тези писма обаче не са известни на широката публика, не са преиздавани. Вероятно изглеждат”неудобни” с  прецизната наблюдателност на прибалтийския немец Тотлебен. Той пише: „Българите тук са имотни и живеят по-щастливо от нашите селяни в Русия… Те плащат на турското правителство незначителни данъци в сравнение с техните приходи и напълно са освободени от военна служба… Турците съвсем не са толкова лоши, както ги описват, народът е честен, тромав работлив. Само пашите  както известни високопоставени господа у нас, карат да се желае повече.”

Веднага  след идването си от Букурещ  през септември 1877 г. в България  Тотлебен се запознава с младия генерал Скобелев и скоро  го характеризира по следния начин: „Отрядът командва генерал Скобелев, герой какъвто рядко се е среща, но човек без вяра, без закон.”

Генерал Тотлебен изключително много цени руския войник. След падането на Плевен той пише: „Най-после се свърши плевенският въпрос, щастлив съм, при желания успех, че запазих за Императора и Русия войската… За всичко, което е било извършено трябва да се благодари на руския войник. Той никога не се оплаква,той понася всичко до изтощение.”

Тотлебен  отдава винаги заслуженото и на противника. „В Плевен не намерихме нито една разрушена къща, дисциплината на турската войска при Осман паша е била образцова.”

На 31  януари 1878 г. генерал Тотлебен поема Източната армия от престолонаследника. Скоро обаче  Тотлебен се разболява, прибира се  в Петербург. След оздравяването си, императорът го назначава за главнокомандващ руската армия. И отново руският войник и дисциплината са в центъра на вниманието на Тотлебен. Всяка седмица той пише и изпраща  дълги  доклади до императора. Особено е доволен, че с неговото идване дисциплината е затегната. Пред стените на Цариград руските войски са разположени сред черешови градини. Тотлебен пише на съпругата си с гордост, че войниците не посягат на черешите, а преди него съвсем не било така. В писмо от 18 май  1878 г. Тотлебен отбелязва: „Войската изглежда отлично, притежава отличен дух, обаче са много намалели на брой, тъй като половината се намират в лазарети и болници, най-вече болни от тифус. От 100 болни 80 са тифусни.”

Заедно с великия княз Тотлебен е приет от султана.”Мислех,че малкият мършав човек е един дворцов чиновник и забелязах едва тогава, че това беше Султанът… Поднесоха ни кафе, заедно с шербет и цигари.”

След Берлинския конгрес  Тотлебен ясно и кратко формулира разочарованието си: „Политиката няма сърце.”

На 11 август 1878 г.  генерал Тотлебен получава заповед да натовари войските на параходи и да се  завърнат в родината.

С привичната си скромност генерал Тотлебен заявява: „Аз нямам никакви честолюбиви и себелюбиви планове, искам само да изпълня дълга си. Искам да бъда полезен на императора, на държавата и на войската.”

Валери  Какачев, РВИМ – Плевен