В Деня на будителите Архивите разказват: Колко са били грамотните плевенчани преди век

По традиция в Деня на народните будители почитаме делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, на хората, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Навръх празника „Плевен за Плевен“ и Държавен архив – Плевен поглеждат от един различен ракурс на просветата и образованието, връщайки се век назад във времето – в началото на миналия век, търсейки отговор на въпроса колко грамотни са били нашите предшественици.

Учители и ученички от Плевенската девическа гимназия, 1915 г.

Намираме го в Алманах „България“ от 1900 г. под редакцията на Стоян Митев. Там е посочено, че към края на XIX-и и началото на XX век в учебно отношение Плевенският административен окръг образува едно учебно окръжие – Плевенското, а според Закона за инспекцията на класните и основни училища Плевенският административен окръг влиза в състава на Плевенското учебно окръжие, като Плевенската и Луковитската административни околии образуват Плевенската учебна околия. Освен народните основни училища в окръга, в Плевен има и едно Държавно винарско-земледелческо училище, едно Мъжко петокласно, едно Женско четвъртокласно училище и едно Детско училище (забавачница), а в Луковитско – едно Третокласно мъжко училище.

Данните от Алманаха сочат, че през учебната 1897/1898 г. Държавното винарско-земледелческо училище се е посещавало от 94 ученици, а петокласното училище – от 733 ученици, с учителски персонал от 22 учители заедно с директора. В луковитското третокласно училище са следвали 164 ученици, с петима преподаватели, а в девическото четвъртокласно училище – 219 ученички, с 9 учителки и двама учители. Общо основните училища се посещават от 6898 момчета и 1872 момичета, с учителски персонал от 123 учители и 73 учителки, а подлежащите на задължително учение деца в окръга възлизат на 7863 момчета и 5266 момичета.

Учителят Георги Ганов със своите възпитанички от училище „Мария Луиза“ в Плевен през учебната 1897/1898 г.

Турските училища в град Плевен са били посещавани от 112 момчета и 76 момичета, с четирима учители и един волнонаемен по български език. В село Торос са учили 18 момчета и 7 момичета, с един учител, а в Бежаново – 48 момчета и 40 момичета, също с един учител. Плевенското еврейско училище пък се е посещавало от 26 момчета и 20 момичета, с трима учители. „Освен вечерните училища в 17 села из окръга, в които 171 неграмотни селяни са се научили да четат и пишат, в град Плевен в помещението на Девическото училище „Мария Луиза“ е било отворено едно вечерно практическо търговско училище с четиримесечен курс на обучение. В това училище се е преподавало: кратки познания по политическа економия и търговска политика, двойно и просто книгодържание, търговско право, търговска аритметика, търговска кореспонденция и търговска география и история“, научаваме още от страниците на Алманах „България“ от 1900 г.

На фона на изброените учебни заведения на територията на Плевенско, любопитна е статистиката, която дава Алманахът, за грамотността на населението. От представените данни става ясно, че общият брой на неграмотните жители на окръга е 65 583 човека или 84.19%, а грамотните са били 12 318 или 15.81%. Броят на грамотните мъже е 10 531, а на жените – 1 787. По полове съотношението при неграмотните е следното – 29 485 мъже и 36 098 жени.

Използвани материали от Държавен архив – Плевен:

I. Фонд № 590К, опис 1, архивна единица № 6
1. Учители и ученички от Плевенската девическа гимназия, 1915 г.
2. Учителят Георги Ганов със своите възпитанички от училище „Мария Луиза“ в Плевен през учебната 1897/1898 г.

II. Научно справочна библиотека на Държавен архив – Плевен:
1. „Алманах „България“, 1900 г., редактор Стоян Митев. Инвентарен № 638