Романът „Врани по снега“ и времето /ни/ в периода на Студената война. Кратки бележки.

Късметът – да замине на работа в чужбина – споходи редовия служител в „Техноком“ Матю Матев през същата година, когато светът беше потресен от най-голямата авария в областта на ядрената енергетика до този момент…..

Това изречение ни въвежда в света на главния герой на романа „Врани по снега“, където на повече от 300 страници Васил Тончев разказва една човешка, българска история в един „особен“ период, наречен Студената война. Авторът ни кани да се съобразим с неговата кратка бележка, че книгата е продукт на въображение и „всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“. Похватът, разбира се, ни е познат, но може би и тъкмо затова, след като приключим с четенето на този увлекателен романов разказ, остава „горчивият“ вкус на въпроса: Аз също /ли/ живях този живот?..
Класическата дистанция за историческо време, по Бахтин, е спазена. Историята „се случва“ в „годините на промените“ – 1986-та – 1990-та. Главният герой Матю е българин, който работи в Българското търговско представителство в Москва с позната ни „гурбетчийска“ мисия за осигуряване на щастлив живот за семейството.
В романа има от всичко – динамика на пътуванията, „служебни контакти“, лични истории, тънка лирична нишка… И всичко това е събрано в едно четиво, което се чете леко, разчита малко по-трудно, и увлича, съкращавайки художествената дистанция между автор и възприемател.
Светът на Матю е интересен и динамичен. „Работното“ му ежедневие преминава през границите на бившите „съветски социалистически републики“, срещи с всякакви партньори, където личните размисли и преживявания чертаят просеките на това битие, което в крайна сметка прави животът ни запомнящ се, оправдава смисъла.
А междувременно отвсякъде дебнат враните – онези човечета, които наблюдават, докладват, вербуват…
Васил Иванов Тончев е роден през 1941г. в гр. Пещера, завършва гимназия в гр Плевен. Висше образование – машинен инженер. Работи като проектант в ИПП “Главпроект”, а от 1980 г. във външнотърговската организация “Техноимпорт-експорт”. От 1986 до 1990 г.е представител на същата организация в Москва. След промените у нас има собствена фирма за инженерингова дейност. Писал е политически памфлети, сатира и разкази, публикувани в периодичния печат. Автор на книгата с разкази “Писма от Швейцария” (2011).