141 години от Третия щурм на Плевен

Неуспехът на Втория щурм на Плевен оказва голямо влияние на по-нататъшния ход на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Налага се руската армия да мине временно към отбрана, с цел да се заемат и укрепят удобни позиции докато пристигнат подкрепления от Русия.
Успешното отбиване на контранастъплението на турската армия по всички фронтове дава основание на руското командване да започне подготовка за Трети щурм на града. За осигуряване тила на русите при Плевен главното командване решава да заеме предварително Ловеч и така да прекъсне връзката и най-краткия път между частите на Сюлейман паша и Осман паша. Ловеч е взет още през месец юли, но слабата му охрана става причина той да попадне отново в турски ръце. Сраженията за второто освобождение на Ловеч завършват с успех на 3 септември 1877 г.
На 5 септември 1877 г. при Плевен пристига 35 хилядна румънска армия под командването на генерал Чернат и 3 руски пехотни дивизии. Общият брой на руско-румънските войски изправени срещу армията на Осман паша нараства на 83 хиляди души и 424 оръдия. За ръководител на този отряд е назначен княз Карол І. Началник щаб става ген. П. Д. Зотов, който фактически командва руските части. /Сн. 1/

Турската армия също се готви за предстоящата битка: укрепват се повредените редути, строят се нови, броят на турската войска нараства на 34 хиляди воини и 72 оръдия.
Третият щурм е назначен за 11 септември 1877 г. Преди него се провежда усилена артилерийска подготовка. Четири дни срещу турските укрепления около града бълват огън 120 руски и 36 румънски оръдия. /Сн. 2/

Според плана на руско-румънското командване в този ден се провеждат едновременни атаки на три участъка: източен – при село Гривица, централен при село Радишево и южен на Зелените възвишения на юг от града.
На централния участък при село Радишево боят започва още в 12 ч. на обяд. 64-ти пехотен Казански и 118-ти пехотен Шуйски полкове успяват да превземат два реда турски окопи и ложементи пред Омер бей табия. Загубите на двата полка са огромни, а подкрепление идва твърде късно, когато полковете вече отстъпват. Цената на атаката в този участък е 4 300 убити и ранени.
На източния участък при село Гривица атаката започва румънската армия. Поради слабо разузнаване нито в щаба, нито на командирите на атаката е известно, че тук турските редути са два един зад друг и атакувайки първия попадат под огъня на втория редут. Поради лошото време, мъглата и калните пътища, двата руски полка определени да се сражават в този участък закъсняват и се включват в боя едва след третата румънска атака. Боят продължава до мръкване, а единственият резултат е превземането на първото турско укрепление. Цената на този успех е 3 600 убити и ранени руски и румънски воини. /Сн. 3/

Най-кръвопролитни боеве се водят на южния участък, на Зелените възвишения. Командващият атаката ген. М. Д. Скобелев насочва силите си за овладяване на две от най-силните турски укрепления „Кованлък” и „Исса ага”. За да осигури успешен изход на боя още сутринта ген. М. Д. Скобелев завзема с бой третия гребен на Зелените възвишения. В 15 ч. започва атаката. В челните редици са Владимирски и Суздалски полкове следвани от Ревелски и Либавски. Артилерията три пъти променя позициите си като непрекъснато подкрепя с огън настъплението на пехотата. В 16.30 часа е превзет редут „Кованлък”, около 18 часа и редут „Исса ага”. /Сн. 4/

За тази битка, дивизионен генерал Музафер паша пише в спомените си: „Превземането на тези две укрепления произведе общ панически страх в редовете на турските войски.”, а английският лекар на турска служба, д-р Риян, свидетел на щурма пише: „Тълпите войници бягаха назад в див безпорядък, оръдията стреляха непрекъснато, гранати се пръскаха, трещяха пушките и русите победоносно нападаха с гръмки викове „ура” размесено със страдалчески стонове на ранените. Като че ли цялата преизподня се беше изсипала на земята… Панически ужас тласкаше бягащите като подгонени зверове към Плевен.”
Битката е епична, успехът безспорен, но жертвите са твърде много. Ген. М. Д. Скобелев иска подкрепления своевременно, за да задържи заетите позиции и доразвие атаката. Искането му среща неочакван отказ. Командването не следи отблизо боя и не оценява по достойнство успеха и стратегическите възможности, които той дава. В крайна сметка получава от ген. П. Д. Зотов само един полк от състава на Централния участък.
През нощта на 30 август, разтревожен от пробива, Осман паша изтегля войски от други участъци за организиране на контраатака. Успява да осигури 15 хиляди души и провежда пет последователни атаки, за да си върне двете укрепления.
Скобелевци отбиват турските атаки и се задържат 30 часа на позициите си. Когато разбират, че няма да получат подкрепления, те са принудени да отстъпят. Току що пристигналият Шуйски полк прикрива отстъплението им. На редут „Кованлък”, генерал Скобелев оставя майор Фьодор Горталов и шепа храбреци със задача да отбраняват редута и да прикриват отстъплението на основните части. Майорът се сражава до последно и умира пронизан от турските щикове. Третият щурм струва на руската армия още по-скъпо от първите два. Само на южния участък убитите и ранените са 6 500. Общо на трите участъка жертвите са около 13000 убити и ранени руси и 3000 румънци. В третия щурм загива и генерал-майор Владимир Доброволски, командир на 6-ти пехотен Таврически полк, покосен от парче от граната./Сн. 5/

На 1-ви септември 1877 г. император Александър ІІ свиква спешен военен съвет край село Згалево. На съвещанието се взема решение за смяна на тактиката за превземане на Плевен – откритите атаки са доказали своята ниска ефективност, поради което се преминава към блокада на града. За целта от Санкт Петербург в разположение на армията е командирован генерал Едуард Иванович Тотлебен – известен руски военен инженер, специалист по военно-полеви укрепителни съоръжения, преподавател в Генерал-щабната академия. Ген. Тотлебен пристига в Плевен на 16 септември и веднага се заема с оглед на позициите на двете армии и организиране блокадата на града. По нареждане на руския император Александър ІІ на бойния театър е призована руската Лейбгвардия, а в околностите на града вече са съсредоточени 63 000 души пехота 9 000 кавалерия и 389 оръдия. Това е началото на края на Плевенската епопея 1877 г.

Ирена Петрова
Регионален военноисторически музей – Плевен