141 години от Втория щурм за Плевен – 30 юли 1877 г.

След неуспеха на руската армия в Първия щурм на Плевен /19 юли 1877 г./, руското командване започва подготовка за Втори щурм на града. Преди Втория щурм на Плевен – 30 юли 1877 г., голяма част от укрепителните съоръжения на турската армия вече са готови.
Между близо разположени редути се прокопава удобна съобщителна траншея. Пред редутите също се изграждат отбранителни траншеи – често по няколко реда. Заедно с укрепителните работи, турската армия в Плевен получава и подкрепления в жива сила, боеприпаси, артилерия, храна. В града вече е съсредоточена 22 хилядна редовна турска армия с 58 оръдия. Осигурена е и подкрепа от 8 хиляден турски аскер, разположен в град Ловеч.
Руската армия също получава подкрепления и нараства на 26 200 души и 140 оръдия. Може ли, обаче, изравняването на силите или дори численото превъзходство на руската армия да компенсира удобната стратегическа позиция на армията на Осман паша и бързо изградените 48 укрепителни съоръжения. Генерал Н. П. Криденер, командир на Втория щурм, поради неточна информация, смята, че в Плевен има около 60 хиляди души турска армия, а в Ловеч около 45 хиляди.

Портрет на Генерал Н. П. Криденер

По план руските сили трябва да нападнат от изток–югоизток в следния ред: главен удар нанася от изток колоната на ген. Н. Веляминов, в негова подкрепа от югоизток е колоната на ген. А. И. Шаховски. Северна и Южна кавалерийски колони охраняват фланговете, а командването им е поверено на генералите П. Лашкарьов и М. Д. Скобелев. На 30 юли в 1 часа през нощта руските колони са на път. Гъста сутрешна мъгла им позволява да се приближат незабелязано, но пречи да се извърши правилно разположение на частите.

Карта на бойните действия във втория щурм

В първите часове на боя русите завземат село Радишево и две височини по посока Плевен, като изтласкват от там турските войски, но по-късно турската армия постепенно започва пълно контранастъпление. За да спре контраатаката, генерал А. И. Шаховски включва в бой три полка от резервите си, но вече е късно да доразвие първоначалния си успех и вечерта, на смрачаване, командва общо отстъпление, при което дава огромни жертви.

Портрет на Генерал А. И. Шаховски

Дясната колона започва битка съсредоточавайки огъня си по турските позиции. Руските войни успяват да завземат няколко траншеи пред турския редут „Канлъ табия” и достигат на разстояние 100 м. от редута, но упоритата отбрана на турците и огромните загуби ги приковават на място. В следобедните часове, генерал Н. П. Криденер пуска в боя три резервни полка, но положението не се променя – огънят е убийствен. Атаките продължават до 11 часа вечерта, когато идва заповед за отстъпление.
От двете флангови колони в бой влиза само колоната на ген. М. Д. Скобелев. Действията на тази колона могат да дадат различен ход на събитията, но не са добре съгласувани с останалите части и в края на деня войските му с бой се оттеглят зад село Къшин. Колоната на ген. П. Лашкарьов заема позиции пред височините при село Опанец и не влиза в бой. Този щурм струва на руската армия около 7 хиляди убити и ранени, а турската армия губи около 3 800 души.

При Згалево след боя – Хосе Луис Пелисер, военен кореспондент

Плевен си остава все така „непревземаема крепост”. Руското командване започва подготовка за Трета атака.

Ирена Петрова – Регионален военноисторически музей – Плевен