Асен Лещов – общественикът от Обнова, оставил трайна следа в историята на земеделското движение у нас

“Сей, земеделецо! Хвърляй добри семена!” – гласи строфа от стихотворението “Нивата” на народния поет Иван Вазов. От столетия българският народ е здраво свързан със земята. Той живее от нея и за нея. Днешният ни герой изпълва със съдържание това определение.

Асен Лещов като студент в Бърно, Чехословакия, 1924 г.

Асен Георгиев Лещов е роден на 21 ноември 1900 г. в с. Сомовит, Плевенско. Майка му Симеона Енчева пътува с параход по Дунав, като по нейни сметки бебето трябва да се роди след един месец. Съдбата обаче решава друго. Настъпват болки и тя слиза от парахода в Сомовит. Там се ражда малкият Асен. Оттам след два дни е откарана заедно с детето в с. Радиненец (дн. с. Обнова), Плевенско, където детето е записано. Така за родно място на Асен Лещов се смята с. Радиненец (дн. с. Обнова), Плевенско.

През 1892 г. бащата на Асен – Георги Илиев Лещов, пристига от Севлиево за да учителства в днешното село Обнова, Плевенско. В храма на образованието учителства споменатата вече Симеона Енчева. Там двамата се запознават и създават семейство. Преместват се в Плевен, където Георги Лещов постъпва в армията. Раждат им се шест деца, но майката умира твърде млада. Асен е само на 11 години. Поради грижите за четирите деца (две от които умират малки) на Георги Лещов се налага да се ожени повторно.

В Плевен Асен Лещов завършва гимназия с отличен успех. След матурата се завръща отново в с. Радининец, (дн. с. Обнова), Плевенско, като учител за една година в първоначалното училище. През 1922 г. заминава за Чехословакия, където записва “Електротехника” в Политехническия институт в Бърно. В най-къс срок полага държавен изпит. Поради финансова невъзможност на бащата, който издържа освен него и другите си деца, които също учат в чужбина, Асен сам поема издръжката си. Започва да пише политически статии и информации, които се публикуват в най-големия чехословашки ежедневник “Лидове новини” с главна редакция в Бърно. Говори често по местното радио и така се издържа. Продължава изпитите си в Политехническия институт и отделно се записва като студент в Агрономическия факултет. Държи изпити и там. В сборника си със статии от чехословашката преса Лещов описва тежката ситуация в която се намира България след 9 юни 1923 г. Убийства, нестабилност и хаос…

Асен Лещов на 65 години, 1965 г.

Асен Лещов събира и материали, свързани с убийството на д-р Райко Даскалов, в които свидетелства:……..”Чехословашкото правителство е знаело, че се подготвя атентат срещу Райко Даскалов. При пристигането на Даскалов като пълномощен министър в Прага, правителството е получило “строго поверителни, тайни информации”, че се подготвя атентат за убийството на Даскалов, защото Даскалов е бил “първият след Стамболийски” и е действал против правителството на Цанков. Същевременно са били взети мерки за охраната на българския министър. ……….”Наемният убиец, няколко пъти, не е успявал да извърши атентата. Най-сетне на 26 август 1923 г. му се отдал удобен случай. От България пристигнали емигранти, които временно са разквартирувани при Александър Обов. Налагало се да вземат известни решения. Обов съобщил на Даскалов, че трябва да се срещнат по важна работа. Даскалов не е имал намерение да излиза и поради това един от полицейските агенти, които го охраняват, си тръгнал. Неочакваното решение да се срещне с Обов е станало причина Даскалов да бъде охраняван само от един агент – Йозеф Малина. С Даскалов са вървели още двама емигранти, представители на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) – Георги Босолов и Иван Григоров Бояджиев. Вървели са по улица “Холечкова”. Полицейският агент е вървял след тях – на разстояние 10-15 крачки. В този момент го изпреварил непознат човек и веднага стрелял с револвера си три пъти – в гърба на Даскалов. Георги Босолов хванал убиеца, привил му ръката и заедно с агента Йозеф Малина го обезоръжили. Иван Бояджиев е бил ранен от рикоширал куршум. Даскалов паднал на земята и извикал “Доктор!” и се опитал да стреля против нападателя. Тежко ранен, Даскалов е откаран в болницата и опериран от доктор Черношка. Но…… и трите рани са били тежки! Наранен е бил единият от бъбреците и тънкото черво – с вътрешен кръвоизлив от бъбреците, от бъбречната артерия. Вследствие тежкото нараняване – Даскалов починал……..”.

През зимата на 1924 г. на 52-годишна възраст ненадейно умира бащата на Асен Лещов и вече не може да се надява на материална помощ. Като сдружен земеделец [1919] се обявява против властта, установена в България през 1923 г. и се поставя на разположение на ръководството на Задграничното представителство на БЗНС в Прага. По личното нареждане на д-р Райко Даскалов към края на юни 1923 г. се завръща в България, за да установи връзка за тайна шифрована кореспонденция.

Заподозрян и разкрит, с помощта на приятели, успява да избяга нелегално от България и се установява окончателно в Чехословакия. От задграничното представителство на БЗНС е натоварен да събере материали и написва книгата “Зверствата на българската реакция”, която се разпространява на чешки и френски език. Политически емигрант е от 1923 г. до 15 февруари 1931 г., когато се завръща в България, за да участва в изборната борба за сваляне на правителството на Андрей Ляпчев.

Асен Лещов със съпругата си Емилия Лещова, 1955 г.

Асен Лещов свързва живота си с Емилия Карл Пилатова. Работи като главен редактор на вестник “Земеделско знаме”, а по-късно и като главен редактор на земеделския ежедневник “Време”. По същото време е кореспондент на чехословашкия ежедневник “Лидове новости”. Той работи за вестника до нахлуването на Германия в Чехословакия, при което всички чужди кореспонденти са уволнени. Завръща се в с. Обнова, Плевенско и става кмет на селото, какъвто е до есента на 1941 г. Работи и като отчетник в Трудово-кооперативното земеделско стопанство в селото. По време на култа към личността на Вълко Червенков от 1951 до есента на 1953 г. е въдворен в с. (дн. гр.) Белене, Плевенско в Трудово-възпитателно училище. Завръщайки се в с. Обнова, Плевенско е назначен за управител на местния декоративен разсадник, където работи до 1968 г., когато подава оставка и се пенсионира. След пенсионирането работи още две-три години.
Превежда от чешки на български език творби на писателите Карел Чапек “Първа смяна” и “За петте хляба”; , на Франтишек Лангер “Деца и кинжал” и на Иван Олбрахт “Никола хайдутин”. Съпругата му превежда от български на чешки език няколко пиеси на Ст. Л. Костов и детската книжка от Ондржей Секора “Мравките не се предават”.
Асен Лещов умира на 9 септември 1976 г. в Левски.

В “Държавен архив” – Плевен има регистриран фонд на Асен Лещов, съдържащ документи от 1899 до 1981 г.

Използван справочен апарат:
Ф. 591К, инв. опис I, а.е. № 1, л. 1; а.е № 3; а.е. № 7 л. 9 – 11; а.е. № 18 л. 1, 3 и 7

Изготвил: Илиян Цветанов, главен експерт в отдел “Държавен архив” – Плевен