141 години от първия щурм на Плевен – 19/20 юли 1877 г.

Карта на Първия щурм на Плевен

След десанта на река Дунав на 27 юни 1877 г. при Свищов, операция останала като образец на военното изкуство в онази епоха, главните сили на руската армия продължават настъплението разделени в три отряда: Преден, Източен и Западен. Сравнително бързото придвижване на Предния отряд към старата българска столица Търново и освобождаването на града на 7 юли 1877 г. е една от първите големи победи, която има както военно, така и чисто психологическо значение. Източният (Русчушки) отряд, под командването на престолонаследника Александър Александрович, успява да постигне равновесие на силите с най-мощната османска армия в района на четириъгълника на крепостите Русе – Силистра – Варна – Шумен. Западният отряд, под командването на ген. Кридинер, има задача да превземе Никопол и Плевен и да осигури десния фланг на Действащата армия.
На практика извоюваният от трите руски отряда първоначален плацдарм до средата на юли е твърде малък – от река Дунав до Балкана, между Свищов и Никопол и между Търново и Ловеч, като от двете страни има разположени турски войски.

Изглед от Плевен, в околностите на който русите претърпяха неуспех на 20 юли 1877 г. Художник неизвестен. La Ilustracion Espanola y Americana, Madrid, 1877

На фона на първите успехи на руското оръжие при Търново, Габрово и Никопол следва и драматичният обрат в хода на бойните действия. Началото започва с Първия щурм за Плевен.
Разположен в централна Северна България, на 50 километра от река Дунав и далече от традиционния път на руската армия в предходните руско-турски войни, Плевен остава извън отбранителната система на Османската империя. Обстоятелствата налагат градът без крепостна стена да се превърне в първокласна „крепост”, измествайки по значение първостепенната роля на същинските крепости – Видин, Никопол, Русе, Силистра, Шумен и Варна.
„Плевен – пише Фредерик Уилям фон Херберт, английски офицер на турска служба – броеше в 1877 година 17 000 жители, от които 10 000 бяха християни.”

Ген. Шилдер-Шулднер

Още в началото на юли 1877 г., в лагера на Кавказката казашка бригада, в с. Българене пристигат двама българи, единият от тях учител, които съобщават, че Плевен не е зает от турски войски и канят командира на бригадата да го заеме. В действителност турските сили в града наброяват една рота пехотинци, обезоръжени на 7 юли от разузнавателния отряд от 30-ти Донски казашки полк, воден от капитан Афанасиев. Още същия ден казаците напускат Плевен с обещанието, че на следващия ден ще заемат окончателно града. На 9 юли, вместо очакваните от плевенчани руски части, в Плевен пристига изпратеният от Никопол Атуф паша с две-хиляден отряд.
Първите победи на руското оръжие и особено преминаването на Предния отряд на юг от Балкана стават причина главното турско командване да одобри плана на Осман паша, предложен веднага след руския десант на Дунав. Планът включва два варианта. Първият – основните части от гарнизона му във Видин да настъпят през Ловеч към Търново, където да се съединят с корпуса на Ахмед Еюб паша от Шумен и да отхвърлят русите на север от Дунав. При втория вариант, армията на Осман паша да се укрепи в Ловеч и да охранява Старопланинските проходи. Междувременно, превземането на Никопол на 16 юли налага реализирането на съвсем различен сценарий, довел до най-драматичната и продължителна битка по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., останала в историята като Плевенска епопея.
На 19 юли, по обяд, след шестдневен преход от Видин, петнадесет-хилядната армия на Осман паша влиза в Плевен, изпреварвайки само с няколко часа Западния руски отряд. Тези няколко часа се оказват фатални.
В очакване на пристигащите от Никопол руски войски, Осман паша веднага разполага основната част от армията си по хълмовете северно от Плевен – Янък баир, друга – източно, в посока с. Гривица и малка част на юг, прикриваща ловешкото шосе. Първият сблъсък между приближаващите към Плевен девет хиляди руски войници, командвани от ген. Шилдер-Шулднер и заелите вече позиции турски части, става около 14.30 ч. край с. Буковлък и започва с артилерийски огън. Изненаданите пехотинци от Архангелогородски и Вологодски полкове бързо се разгръщат в боен ред, а между тях се разполага артилерията. По същото време отряд от кубански казаци завързват бой с турска кавалерия край с. Гривица, но са принудени да отстъпят. Вечерта бойните действия са прекратени и атаката е отложена за следващия ден – 20 юли, без да се разполага с разузнавателни сведения за противника и без да се изчака пристигането на основните сили на Западния отряд, намиращи се в района на Никопол.

Полк. Ю. Е. Розенбом

Боят започва призори, веднага след неефективния артилерийски огън по турските позиции на Янък баир. Атаката на Архангелогородски и Вологодски полкове изтласква турците на юг от с. Буковлък и увлечени в преследването им руски части проникват в крайните улици на Плевен. Край с. Гривица, въпреки силния и непрестанен огън, русите изтласкват турците от три реда окопи, след което започва отстъплението им в пълно безредие към Плевен. Стремителното руско настъпление предизвиква и ответната реакция на Осман паша, който издава устна заповед на един от адютантите си – Талят бей: „Идете… и им кажете да превземат старите си позиции…..ако не изпълнят заповедите ми, ще заповядам да стрелят върху им от главната квартира, тъй че те ще се намерят между два огъня.”. Героизмът и смелостта на русите обаче се оказват недостатъчни срещу значително превъзхождащата ги в жива сила и добре организирана за отбрана турска армия.
Първият щурм за Плевен е неуспешен, а равносметката е 2400 убити и ранени войници и офицери от руската армия, турските жертви са 2000 души. В този бой загиват полк. Ю. Е. Розенбом, командир на 17-и пех. Архангелогородски и командващият 19-и пех. Костромски полк полк. И. М. Клайнхауз, наредили имената си до славно загиналите герои в Плевенската епопея.
Едни от първите изградени паметници, свързани с Руско-турската война от 1877-1878 г., маркират местата на боя на 19-20 юли, напомняйки и днес за този щурм, а отдалечаващите ни 141 години от събитието са повод отново да се върнем към него.

Галин Димитров, Регионален военноисторически музей – Плевен