Историята на един живот – историята на един народ

09.03.2018 11:35

Историята на човешкия род е съставена освен от историята на народите, населяващи тази прекрасна планета, така и от историите на отделните хора. Съществуват личности, чийто живот е толкова богат, цветен и достойно изживян, че заслужава да бъде описван и да служи за пример на бъдещите поколения. Героят на днешния ми разказ е именно такъв.

Портретна снимка на Борислав М. Нейчев като дете

Борислав Михайлов Нейчев е роден на 14 април 1911 г. във Видин. Баща му Михаил Николов Нейчев е роден в Лозенград през 1879 г. Бил е виден за времето си съдия, прокурор и адвокат. Майка му Неша Иванова Константинова е родена през 1885 г. Тя е от виден котленски род на търговец. Семейството й се преселва в Русе след пожар в Котел. Там Неша Константинова завършва местната девическа гимназия. В своята автобиография Борислав Нейчев описва своята майка така: ……”Майка ми беше умна, духовита, интелигентна, скромна и пестелива като всяка котленка жена, много добра домакиня и родолюбка”……
Братът – Николай Михайлов Нейчев е роден във Варна през 1918 г., завършва медицина в София през 1943 г. Чичото на Борислав Нейчев – д-р Полихрон Николов Нейчев завършва Парижкият университет известен и като Сорбоната. Защитава докоторат по право и история. Деятел е на Народната партия, един от основателите на органа на Народната партия т.н. български “Таймс” – вестник “Мир”. Неговият дядо по бащина линия Никола Делинейчев е борец за национално освобождение. Бива заточен в Диарбекир.
Най-ранните си детски години прекарва в Плевен. От тези години той помни първото си пътуване с автомобил и посещение на кино.
През 1915 г. семейството се премества във Варна където баща му е назначен за прокурор в Окръжния съд. По думите на Борислав Нейчев тогавашна Варна е един модерен, добре устроен град. Тук той има възможност да види преминаващият над града дирижабъл “Граф Цепелин”. Присъства заедно с баща си на поклонението пред тленните останки на царица Елеонора – съпруга на цар Фердинанд. Успява да види самият цар Фердинанд, престолонаследника княз Борис и княз Кирил.
През 1917 г. Нейчев е записан в първо отделение на училището “Княз Борис” в града. Поредното преместване на семейството е през 1919 г. когато бащата е назначен за подпредседател на русенския Апелативен съд. Прозвището “малката Виена” с което е наричан града на Дунав, напълно се потвърждава от спомените на Борислав Нейчев за него. Той описва архитектурните шедьоври в неокласически стил като наслада за окото. Дава ни сведения и за космополитността на Русе. Тук можеш да срещнеш: българи, турци, евреи, австрийци, германци и други представители на различни народи. В Русе съдбата среща малкия Борислав с патриарха на българската литература Иван Вазов. Възложено му е да рецитира негово стихотворение.
Нейчев разказва и за срещата си с цар Борис III. Царя пристига на служба в катедралния храм на Русе като обикновен гражданин, без свита и охрана. Наричан е от него “Цар – гражданин”.
Отново тук Борислав Нейчев среща и тогавашния министър-председател Александър Стаболийски.
През есента на размирната 1923 г. бащата на Борислав Нейчев подава оставка като съдия в Русе и семейството се завръща в Плевен. В Плевен Михаил Нейчев адвокатства на членове на Земеделския съюз подсъдими по дела свързани с преврата на 9 юни 1923 г. и последващите септемврийски събития.
С характерната за него пълнота на разказа Борислав Нейчев рисува картината на тогавашният Плевен – земеделското, скотовъдно, индустриално и търговско “сърце” на Северна България. През 1929 г. Борислав М. Нейчев завършва Мъжката реална гимназия “Александър II” в Плевен.
След завършване на средното си образование Борислав Нейчев посещава свой роднина в София. Той има частна психиатрична клиника. Това е първият досег на Нейчев с медицината. Заедно с родителите си решават той да замине за Франция, където да изучава медицина. През октомври 1929 г. пътува за Франция, университета в Монпелие. В главния административен център на района Лангедок-Русийон Борислав Нейчев прекарва седем години, където през 1936 г. завършва най-стария медицински факултет в Европа, основан в X век.

Диплома на Борислав Михайлов Нейчев за доктор по медицина от Университета в Монпелие, Франция

Завръща се на родна земя, където за да може да упражнява медицинската професия се явява на държавен изпит по вътрешни болести, хирургия, акушерство и гинекология, кожно-венерически болести, очни болести, съдебна медицина и хигиена.
Съгласно тогавашната нормативна уредба в България всеки лекар, който желае да се установи на служба в града или на частна практика, задължително трябва да служи като участъков лекар в някое село за срок от две години.
Д-р Борислав Нейчев избира това да бъде село Лопян, Тетевенско. Тук д-р Нейчев прави първите си стъпки в лекарската професия. Налага му се сам да се справя с несгодите на професията. Постепенно и с много упорит труд се справя с предизвикателствата, пред които го изправя професията.
На 11 юли 1937 г. сключва църковен брак с Радка Костова Каракостова от Плевен. Тя е негова спътница през целия му живот.
През юли 1938 г. след като изтичат двете години като участъков лекар в Лопян, бива назначен за общински градски лекар в Плевен.
Няколко месеца по-късно семейство Нейчеви се сдобиват с рожба – момиче, кръстено на името на майката на д-р Нейчев – Нешка. За съжаление радостта им е кратка. Детето умира на 3 декември 1938 г. от бронхопневмония.
Д-р Нейчев прави следваща крачка в развитието си като лекар. На 15 май 1940 г. е назначен за период от две години като специализант – младши ординатор в хирургичното отделение на Плевенската първостепенна окръжна болница.
Събитията в световен мащаб обаче се развиват главоломно.
На 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша и поставя началото на Втората световна война. Това засяга и д-р Нейчев. През август 1940 г. е мобилизиран като дружинен лекар в XXI-ви пехотен полк в Смолян. Той заедно със своите другари бива изпратен на самата турска граница при с. Лесово, Хасковско. Получава чин “офицерски кандидат”. Впоследствие, по данни от военно-отчетната книжка на д-р Нейчев последно е бил произведен в чин “подполковник”.
По това време в лагера има инспекторско изпитване. Самото изпитване се води от командващия Втора армия ген. Марков. Когато ген. Марков се изправя пред д-р Нейчев и му задава въпроса: “Къде си служил?”, той отговаря бодро по войнишки: ”Съвсем не съм служил!”. Това заинтригува генерала и той казва: “Не си ли служил в школата за запасни офицери или поне като трудовак? При отрицателните отговори на д-р Нейчев ген. Марков възкликва: “Какъв си ти тогава?” Д-р Нейчев отговаря: “Самоук, господин генерал!” Този отговор допада на генерала и той избухва в смях заедно с щаба си. Мобилизацията приключва и д-р Нейчев се завръща в хирургическото отделение където започва да оперира самостоятелно.
Следват нови мобилизации и завръщания в Плевен до есента на 1941 г. когато на д-р Нейчев се налага да проведе тримесечен курс на съкратена школа за запасни офицери в новоосвободено Скопие. След края на школата д-р Нейчев се завръща отново в Плевен. През май 1942 г. изтича двугодишният срок в който д-р Нейчев е назначен за младши ординатор в хирургичното отделение. Поради липса на лекари е назначен за свръхщатен ординатор без заплащане за да продължи специализацията си. През декември 1943 г. следва нова мобилизация в армейската болница в Харманли.

Позволително на д-р Борислав Михайлов Нейчев от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Главна дирекция на народното здраве и право да практикува медицина в Царство България

Девети септември 1944 г. заварва д-р Нейчев като хирург в армейската болница в Харманли, след което бива командирован като хирург в армейската болница, която се установява в Пирот. По този начин д-р Нейчев участва в Отечествената война и се сблъсква с ужасите й. В края на първата фаза на войната се разболява и бива изпратен за лечение във Военна болница – Плевен. За участието си в Отечествената война е награден с народния орден за военни заслуги V-та степен на военна лента от Председателството на Народна република България.
След това се завръща в болницата, но обстановката там е напрегната.
На 6 април 1945 г. д-р Нейчев се явява на изпит за да получи специалност, а именно “Хирургия”. Изпита се провежда в София. Д-р Нейчев успешно полага изпита и получава специалност “хирург”.
През октомври 1945 г. е назначен като завеждащ хирургичното отделение във Военна болница – Плевен. По същото време е преподавател по анатомия и хирургия в Школата за санитарни подофицери към Военна болница – Плевен.
От 1 януари 1950 г. е уволнен за “несправяне с работата”. По негови думи това се дължи на гласа му в подкрепа на монархията на референдума проведен през 1946 г. и липсата на членство в Българската комунистическа партия.
Събитията му налагат да работи като частен лекар, същевременно замества в клиниката на д-р Рашков където оперира.
Следва национализация на частните клиники, което кара д-р Нейчев да започне работа като участъков лекар в кабинета по вътрешни болести при Втора градска поликлиника.
През 1951 г. е подложен на няколко месечен натиск да подпише заповед за назначаване като завеждащ хирургичното отделение в болницата в Тетевен, което всъщност не съществува и той трябва да организира.
В крайна сметка д-р Нейчев започва работа в болницата в Тетевен. Под негово ръководство с много усилия и трудности, хирургическото отделение е открито на 12 май 1952 г. През 1953 г. д-р Борислав Нейчев посещава тримесечен курс в Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) за повишаване на квалификацията.
Годините минават, в един момент д-р Нейчев решава да посети страната, която му дава толкова много като професионалист – Франция. През есента на 1967 г. посещава Франция и университета в Монпелие, благодарение на поканата на ректора на университета. Поканата е получена след писмо на д-р Нейчев като техен възпитаник и молбата му на разменни начала да пътува до Монпелие, след което на свой ред да приеме френски колега в България. При посещение на бар “Максим” в Париж среща Онасис и Жаклин Кенеди.
През 1971 г. д-р Нейчев е награден с “Народен орден на труда”.
През 1972 г. организира научна конференция посветена на двадесет годишнината на хирургичното отделение на болницата в Тетевен.

Групова снимка на д-р Борислав М. Нейчев с колеги лекари и медицински сестри от Общинска болница – Тетевен

Бива пенсиониран на 8 април 1976 г. на 65-годишна възраст.
След пенсионирането си живее със своята съпруга на вилата построена от него в с. Рибарица, Тетевенско. След пенсионирането на съпругата му решават да се завърнат в Плевен.
През март 1977 г. започва работа като училищен лекар. После до 1988 г. работи последователно в хирургичните кабинети на Първа и Втора градска поликлиника в Плевен.
В своите спомени д-р Мария Костова Панова – сестра на съпругата на д-р Нейчев споделя какъв човек е бил той: ……….”Д-р Нейчев се отнасяше уважително към родителите ми, винаги засмян при разговорите. Беше център на внимание. Спомням си да разказва за едно бебе, чието гърло е лекувано по бабешки с газ (петрол). Дали му да глътне чаена лъжичка газ, то се задушило, но благодарение на неговата намеса то превъзмогнало задуха и изгарянето на гърлото. След като минала опасността за живота му казал на родителите, че на детето трябвало само една кибритена клечка “да го излекуват”. По този начин разсеял мъката им и те се освободили от напрежението”………
Д-р Панова разказва че д-р Нейчев е лекувал всички хора без значение на тяхното имотно състояние или политическа укракса. Лекувал е в т.н. “Червен квартал” в Плевен. Помогнал е на ген. Иван Винаров след като генерала скача с парашут и при презимяването чупи пръстите на единия си крак. Лекува също и синът на Георги Димитров – Бойко. Въпреки настъпилите промени след 9 септември 1944 г. не търси облаги, а разчита на собствените си сили. Изпълнявал е своят лекарски дълг спрямо еврейски семейства по време на Втората световна война. Лекува и артистите от театъра в Плевен безплатно, а те от своя страна му запазват ложа за всички представления.
Много българомохамедани от Тетевенско са негови пациенти. Те го уважават и го избират за съветник в Градския съвет в Тетевен. Казват: …….”имаме един Аллах и един д-р Нейчев”…….
Д-р Мария Панова споделя още: ……”Виждала съм възрастни хора, оперирани от него като го срещнат на улицата да му целуват ръка”……..
Тя разкрива, че д-р Нейчев е бил страстен филателист. Като възпитаник на френската школа д-р Нейчев е ценял честността, справедливостта и законността на този народ.
Д-р Борислав Михайлов Нейчев умира внезапно на 15 юли 1995 г. В последният си път е изпратен от много приятели, колеги и съученици.
В “Държавен архив” – Плевен има регистриран фонд на д-р Борислав Михайлов Нейчев съдържащ документи от 1911 до 2000 г.

Използван справочен апарат:
Ф. 1345, инв. опис I, а.е. № 1, л. 2, 3, 6 и 8; а.е № 2, л. 1 – 6; а.е. № 6; а.е. № 8; а.е. № 42; а.е. № 47, л. 9

Изготвил:
Илиян Цветанов
Главен експерт
в отдел “Държавен архив” – Плевен

#тагове:

НАЙ-НОВИ: