Интеркултурно образование – толерантни заедно

Интеркултурното образование е една реалност и перспектива на образователните системи по света. То е заложено в редица документи на международни организации. Терминът „интеркултурно“ се състои от две части: „интер-“, което предполага реални взаимоотношения (интеракции) и „култура“, което от своя страна се свързва с особености на ценностите, начина на живот, представи за света, начини на взаимодействие. Интеркултурно образование е всъщност образователен процес, в който участниците, представители на разнообразни етнически, расови и/или социални групи и съобразно със своите институционални роли, традиции и интереси, работят заедно, в дух на толерантност и взаимно уважение.

Съветът на Европа формулира своите ръководни идеи за интеркултурно образование в 4 аспекта: 1. Европейските страни са станали мултикултурални; 2. Всяка култура има своя заслужаваща уважение специфика; 3. Мултикултурализмът е една възможност за културно богатство; 4. Изграждането на общността е възможно само при взаимно опознаване (интеграция и специфична комуникация) на всички култури, при запазване спецификата на всяка от тях. На тази основа са и основните училищни образователни цели.

В курса лекции относно интеркултурното образование И. Иванов внася яснота относно широко обхватния модел на интеркултурното образование, като определя основните му задачи, а именно:
1. Повишаване на ефективността на училищната мрежа с цел обхващане на децата от малцинствата.
2. Заздравяване на основни социални умения – овладяване писмено и говоримо на официалния език.
3. Намаляване силата на социалните конфликти в училищното пространство. Повишаване на толерантността в училище, чрез театър, музика, изобразително изкуство, спорт, изследване на културите на различните етноси и др.
4. Изследвания в областта на училищната политика – проучване на опита на другите страни в Европа, които се сблъскват със сходна проблематика.
5. Подобряване качеството на възпитателната работа в училищата с мултиетническа среда.
6. Идентификация, измерване и анализиране на училищните постижения на децата от различните етноси и определяне на специфичните особености на децата. Идентифициране и на различията – както структурни, така и психологически, които въздействат върху училищната успеваемост.
7. Подготовка на учителите и друг училищен персонал за работа в хетерогенна в културно отношение среда. Мотивация и обучение в ефективни образователни практики. Формиране на адекватни стратегии на преподаване.
8. Изследване на типовете училищно поведение, характерно за децата от различни етнокултурни групи. Изследване на интеракцията „учител-ученик“ в ситуация когато те принадлежат към различни културни групи.