180 години от рождението на Николае Григореску /1838 – 1907/ – художник и военен кореспондент

Николае Григореску е един от най-известните и уважавани румънски художници, новатор, работохолик, романтик, майстор на четката.

Николае Григореску – Автопортрет

Григореску е роден в село Питару, недалеч от Букурещ. Рано остава полусирак и се заема да изкара средства за оцеляване на семейството. На 10 годишна възраст вече рисува добре и става ученик на известният в художествените среди иконописец и портретист Антон Хладек. В ателието на учителя си, младежът грундира платна и дърво, стрива материали за бои, и наблюдава работата на майстора. На 12 години започва сам да рисува и да продава по панаирите икони. Скоро добрата му работа е забелязана от прекупвачите и започва да получава сериозни поръчки, които му подсигуряват постоянни доходи.

На 20 години Григореску вече е известно име в художествените среди и успешно се занимава с иконопис и църковна стенопис в редица манастири.

В Румъния няма художествено училище и много меценати отделят средства за стипендии, подпомагайки талантливи млади хора, да учат в чужбина. През 1857 г. Григореску участва в конкурс за стипендия за обучение в Италия, но не се класира. Със средствата, които е успял да задели и с финансовата подкрепа на Михаил Когалничану, успява да замине за Париж и да постъпи в Академията за изящни изкуства. Негов учител става Себастиан Корню. В Париж започва увлечението му по идеите и стила на художниците натуралисти, поклонници на природата и селския бит. Любим жанр му става пейзажът. Париж стимулира развитието на таланта му.

Григореску следи с интерес събитията в Румъния, обединението на Молдова, Влахия и Трансилвания, подема в оформянето на национално самосъзнание и култура, развитието на обществено политическия живот. При връщането си в родината, той пътува много, рисува от натура, прави скици и ескизи на местности и селища, на лица на обикновени хора, женски и детски портрети, интериорни скици.

На изложбата „Съвременни художници” в Букурещ през 1870 г. Григореску представя 6 картини. Три години по-късно на същото събитие представя 146 картини, които правят силно впечатление с колорита и техниката си. Авторът става вдъхновение и еталон за младите румънски художници.

Турски шпионин

През 1877 г. в условията на всенароден подем и борба за независимост, Григореску се включва като доброволец в румънката армия по време на Руско-турската война 1877-1878 г, и е назначен за военен кореспондент. От скиците рисувани по време на войната прави красиви, майсторски платна. Най-известните са: „Тръбач”, „Доробанец”, „Турски шпионин”, „Пленени турски войници”, „Атаката на Смърдан”, „Турски военнопленници”, „Червен хусар” и други. Копия на някои от тези платна се съхраняват във фондовете на Регионален военноисторически музей – Плевен.

Доробанец                                                                                                                              Тръбач

Въпреки че са на военна тематика, от  повечето му платна лъха спокойствие и известна доза романтизъм, какъвто е стилът на автора.

През 1906 година е последната експонирана приживе изложба на Григореску. Художникът губи зрението си и последните години живее в малко румънско селце, където рядко и по малко рисува. Цялото си състояние завещава на Министерството но просвещението, за да бъде учредена стипендия за млади талантливи живописци. 

Николае Григореску – Автопортрет

Николае Григореску умира на 21 юни 1907 г. Днес неговият образ краси банкнотата от 10 леи, място, което се отрежда на велики хора с реален принос за държавата, а името му носи Художествената академия на Румъния.

 Нели Станева, Регионален военноисторически музей – Плевен