Заедно да посрещнем Новата година!
С фото- и художествена изложба учениците от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Пордим по проект „Толерантни заедно“ поставиха началото на Новата година. С подкрепата на своите ръководители на клубове по проекта, учениците пресъздадоха атрактивно ромския празник Банго Васил.
Васильовден или Банго Васил (буквално „Куцият Васил“) се празнува от всички роми в България. Празникът е известен като „Циганската Нова Година“. Дните са свързани с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Според втората легенда Банго Васил е историческа личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12 януари и задължително да преспи в къщата „за да не избяга късмета“. Сутринта на 13 януари. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят непременно от дрян, различна е украсата.
Банго Васили е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън, дори в двора и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.
Върху масата се поставят приготвените гозби – сварен петел или гъска, сърми, често с късмети – дрянови пъпки, баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия. Обичайно вечерята започва с прекаждане и благославяне на трапезата. Прекаждащият, обикновено това е жената, отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите вземат богато украсената питка (кулака) и я счупват на две „за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“. След това майката начупва парчета от питката за всички деца. Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че сънищата през тази нощ показват какво ще се случи през настъпващата година. Трапезата не се раздига до сутринта – смята се, че това носи берекет.
Посрещането на Банго Васил, а чрез него – и на Новата година, заема важно място в празника. То се извършва по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник. В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари.
НАЙ-НОВИ:
- Близо 36 000 души са се вписали в регистъра на хазартно уязвимите лица
- Актуализираха състава на Общинския съвет по наркотични вещества
- Приеха годишния отчет за изпълнение на дейностите по Програмата за качество на атмосферния въздух в община Плевен
- До 5 000 лв. глоба при некоректно превалутиране и закръгляване на цените от лева в евро
- Плевенски съдии с нови мачове в Първа и Втора лига
- Общински съвет - Плевен актуализира структурата и числеността на общинската администрация
- Нарушено водоподаване днес в северна промишлена зона, Долни Дъбник, Буковлък, Гривица
- Поредния пиян шофьор засякоха на плевенска улица
- 53-годишен движи из Гулянци с нерегистриран и без табели мотопед
- Общински съвет - Плевен заседава днес по дневен ред от 47 точки