При огромен интерес акад. Антон Дончев представи книгата на доц. Венци Росманов „Вълча песен“

Академик Антон Дончев представи вчера книгата на доц. Венци Росманов – „Вълча песен“, пред препълнена зала в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Желаещите лично да присъстват на събитието, организирано от домакините, Съюза на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов“, импровизирано оформиха втора зала в коридора на Народната библиотека. Събитието уважи и вицепрезидентът на Република България – Илияна Йотова.

„Вълча песен“ е една от малкото книги в днешната българска литература, която хваща мислещия човек за гърлото, не му позволява да бъде безучастен, с лениво и заспало съзнание и вслушан в лъстивата песен на севременните политически сирени. Книга – изстрел. Книга – удар с чук по камбаната на нашата съвест“, пише Иван Гранитски в предговора на изданието.

Доц. Венци Росманов е първият носител на авторско свидетелство за разработка и внедряване на метод за компютърно моделиране, създаване и приложение на индивидуални протези на тазовите кости при деструктивни процеси в тях. Методът е толкова значим, че поставя началото на отделен дял в реконструктивната хирургия на опорно-двигателния апарат. Член е на екипа, въвел и наложил у нас ултразвуковото изследване на тазобедрените стави на новородени, което се превръща в задължително през последните години. Освен доказан ортопед, той е и началник на Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Свети Панталеймон-Плевен”.
И докато денем лекува и спасява човешки животи, нощем доц. Росманов подрежда мисли и чувства, облечени в думи, продължавайки да лекува и душите.

„До истините се достига,
когато пари под лъжичката.
Наистина не става мигом
и никога не става с всичките.

Те идват като просветление
във тежка, мрачна късна доба.
Не винаги са ти спасение.
И светлината е прокоба.

Те не за всички са еднакви.
Не могат и да се поръчат.
Внезапно, след години чакане,
те идват, за да те измъчват.“

Първата му книга е публикувана от издателство „Пламък“ още през 1995 г., последвана от стихосбирката „Аз не живея от поезия“, издадена през 2008. Девет години по-късно идва „Вълча песен“, съчетаваща сурови, честни и драматични лирически изповеди с размисъл за ролята на човек, неговата свободна воля и кармичната предопределеност.
Книгата съдържа три раздела, които пленяват читателя, превеждат го на един дъх и го провокират с големия въпрос за ролята на всеки един от нас във вечния кръговрат на живота.