Ветеринарна клиника ИДА-ВЕТ – Плевен вече 7 години полага всеотдайни грижи за кучето-водач Жара

Вече 7 години единственото куче-водач на незрящ в Плевен – лабрадорът Жара, е част от голямото семейство на Ветеринарна клиника „ИДА-ВЕТ“ – Плевен. Първата среща на Жара и собственика й Венцислав Иванов със специалистите от клиниката е през октомври 2010 г. и оттогава досега четириногият помощник е под постоянните грижи на ветеринарите. От „ИДА-ВЕТ“ са поели изцяло и напълно безвъзмездно грижите за добродушния лабрадор, като на определен период Жара минава профилактични прегледи, вътрешно и външно обезпаразитяване, а също така клиниката подсигурява и храната на кучето-водач. На няколко месеца правим кръвни изследвания, като следим черния дроб и бъбреците, обяснява управителят на клиниката д-р Ивайло Илиев. По думите му, кучето-водач е в отлично здраве, като не без значение е и храната, която й се дава – задължително от висок клас. Това е работно куче, а не просто домашен любимец и затова трябва да бъде в перфектна форма, за да може да служи добре на собственика си, казва още специалистът.

Самият Венци Иванов не пести благодарности към екипа на клиниката за грижите и вниманието през годините, споделяйки, че благодарение на Жара животът му много се е променил. Всичко започва през 2010-а, когато той кандидатства за куче-водач във Фондация „Очи на четири лапи“. Следва процедура по одобряването му и избор на куче, което да бъде подходящо за него, както и двуседмично обучение в София. На финала на обучението инструктор от Фондацията дойде на място в Плевен, за да види как се справяме, защото въпреки че е тренирано, все пак животното попада на чуждо място, но за радост всичко около аклиматизацията на Жара мина чудесно, разказва Венци.

Незрящият плевенчанин споделя, че през тези седем години той и неговата помощничка са преживели безброй интересни моменти. Двамата два пъти печелят състезанието за послушание, организирано от Фондация „Очи на четири лапи“ в училището за кучета-водачи на незрящи в София, като при първия си успех те смайват всички с апорт на сочна пържола, а при втория – на щафета шпеков салам. За съжаление, не липсват и случките с отрицателен знак, като този, в който двамата пострадаха при нападение от каракачанска овчарка. При една от разходките им пък Жара буквално спасява живота на собственика си, който замалко не пада в дълбок изкоп. Венци Иванов разказва и за случай, при който той и кучето са свалени от контрольор в градския транспорт, като за незрящия мъж споменът за него днес буди по-скоро усмивка.

Питаме Венци защо вече толкова години той остава единственият незрящ плевенчанин с куче-водач, като по думите му мнозина не могат да поемат този ангажимент, свързан с много грижи и разходки – независимо от времето навън. Според него, вероятно една от причините е, че повечето хора със зрителни увреждания са на възраст над 70 години и за тях кучето-водач би било по-скоро проблем, отколкото подкрепа. „За жалост, има хора, които използват кучетата-водачи единствено като домашни любимци, което според мен е доста лоша практика. Грехота е да хвърлиш толкова пари и труд за обучението на едно куче и накрая то да не бъде използвано по предназначение. Лично аз реших да бъда независим и съм много доволен. Спокойно мога да кажа, че сме родени един за друг“, казва младият плевенчанин.