Диригентът Инна Диловска: Изключително се вълнувам, че ще дирижирам симфоничния оркестър на родния ми Плевен

Инна Диловска е родена през 1991 г. в гр. Плевен. От ранна детска възраст изучава пиано и солфеж, пее и в детски хор „Звънка“ с диригент Иванка Делийска. През 2002 г. е приета в НУИ „Панайот Пипков” гр. Плевен със специалност пиано в класа на Елеонора Карамишева. Посещава майсторски класове при изтъкнати педагози, сред които проф. Ростислав Йовчев, проф. Атанас Куртев, Мария Принц. Носител е на Трета награда и на Специалната награда на фондация „Проф. Люба Енчева” от Национален конкурс „Светослав Обретенов” 2008 г. През 2010 г. печели Специалната награда за композиция на проф. Мариана Булева от Общоучилищен конкурс 50 години НУИ „Панайот Пипков”.Завършва средното си образование с отличен успех, след което е приета в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.

Своя дебют като диригент прави през 2013 г. с Академичния симфоничен оркестър към НМА. През 2015 г. е гост-диригент в концерт на Дамски салонен оркестър – гр. Катовице (Полша). Своята магистърска степен завършва с отличие през 2016 в класа на проф. Пламен Джуров и гл.ас.д-р Георги Патриков. Понастоящем Инна Диловска е редовен докторант по дирижиране в НМА.

На 2 ноември, четвъртък, от 19 часа в зала „Катя Попова“ талантливата млада дама ще е диригент в поредния концерт на Плевенска филхармония. Солист ще е Иван Дончев – пиано, а в програмата плевенчани ще чуят Моцарт – Увертюра „Дон Жуан“, Менделсон – Концерт за пиано и оркестър №1 (g moll) и Бетовен – Симфония №5.

Ето какво сподели Инна Диловска пред „Плевен за Плевен“ в навечерието на дебютната си изява зад диригентския пулт пред родна публика.

– Как и защо избрахте професията на диригента?

– Диригентската професия винаги е представлявала интерес за мен, но истински се привлякох от нея, след като ме приеха в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Посещавайки часовете по оркестрово дирижиране и вниквайки в „кухнята“ на този така труден занаят, бях впечатлена от богатството на музикални състояния, изразни средства и възможности за интерпретация на оркестровата звучност. Живият контакт между музициращи хора на сцената е нещо крайно специфично, което може да се сравни с нов вид общуване, изразено чрез езика на музиката.

– Започнала сте творческия си път от Детски хор „Звъника“ с ръководител Иванка Делийска. Какво ви даде хорът в личен и професионален план?

– Участието ми в хор „Звъника“ оказа огромно положително влияние върху моите музикални качества, а честите репетиции и концертни изяви с хора възпитаха у мен дисциплина, отдаденост и не на последно място – артистичност. Госпожа Иванка Делийска работи с децата усърдно и винаги успява да извади най-доброто от всяко едно от тях.

– Кои са педагозите, оказали ви най-голяма подкрепа в първите стъпки в музиката?

– Безспорно, най-много дължа на своята дългогодишна преподавателка по пиано г-жа Елеонора Карамишева. Благодаря на нея и на другите прекрасни педагози от НУИ „Панайот Пипков“, които са ми дали фундаментални знания за музикалното изкуство. Тези знания бяха надградени с помощта на преподавателите ми в музикалната академия в София, сред които проф. Пламен Джуров, доц. Георги Патриков, проф. Ростислав Йовчев, като и до ден днешен те ме подкрепят в професионалното ми развитие.

– По-трудно ли е една дама да се наложи в едно прието за мъжко поприще, каквото е дирижирането?

– Трудностите идват най-вече от наложилите се предразсъдъци относно жените. Наистина в миналото се е гледало с недоверие към дамите, упражняващи тази професия, но за щастие в съвременността тази нагласа е изчезваща. Щом един диригент докаже своите качества и умения пред оркестъра, вече няма значение дали е мъж или жена.

– А има ли жени-диригенти, на които се възхищавате?

– Има, разбира се. От чуждестранните диригенти харесвам Марин Алсъп, а сред българките се възхищавам на обаятелната Любка Биаджони, както и на първата жена диригент в България – Росица Баталова.

– Остава ли ви време за пианото покрай ангажиментите зад диригентския пулт?

– Пианото е важен и скъп за мен инструмент и макар в момента да не поддържам изпълнителска форма, когато имам време сядам зад клавиатурата и свиря любими произведения.

– За много млади български музиканти чужбина се оказва единствената възможност за реализация. Каква е перспективата лично пред вас?

– В чужбина човек може да придобие много ценен опит. Не изключвам възможността в бъдеще да пътувам зад граница с цел обучение или професионални ангажименти, но личните ми предпочитания са да остана и да работя в България, където има нужда от млади и будни хора.

– Какви са впечатленията ви от оркестрантите от Плевенска филхармония, с които предстои да излезете на една сцена на 2 ноември?

– Имала съм удоволствието да се наслаждавам многократно на професионализма на музикантите от Плевенска филхармония в качеството си на слушател. Смятам, че това са опитни инструменталисти с много добри качества и с нетърпение очаквам нашата среща на сцената.

– Какво е чувството преди дебют пред родна публика?

– Изключително много се вълнувам от факта, че ще мога да дирижирам симфоничния оркестър на родния си град Плевен и искам да благодаря на Плевенска филхармония и нейния директор Любомир Дяковски за предоставената възможност! Освен вълнението и радостта, изпитвам и чувство на професионална отговорност пред оркестъра и пред публиката, чиито очаквания трябва да оправдая, а това е от особено значение за един млад диригент.