Ще има ли Международният фотофестивал биенале Фодар своето 10-то юбилейно издание в Плевен?

09.09.2017 7:47

Нереализиралото се /до момента/ 10-то юбилейно издание на Международния фотофестивал биенале Фодар в Плевен бе темата на пресконференцията в клуба на БТА в града ни на организатора на събитието и председател на фондация Фодар – Антоан Божинов. Аргументите на Антоан Божинов, неговата гледна точка върху „историята и предисторията“ на събитието и конкретния казус предлагаме на читателите на Плевен за Плевен чрез пълния текст на неговото Отворено писмо, адресирано до председателя на Общински съвет Плевен – Мартин Митев.

ОТВОРЕНО ПИСМО
до г-н Мартин Митев, председател на Общински съвет – Плевен

Уважаеми г-н Митев,
Обръщам се към Вас като председател и представляващ Общинския съвет на Плевен (като не изключвам вероятността да нямате никакво отношение към случая и да не сте наясно за какво става въпрос).
На заседанието от 31 август т.г. общинските съветници от ПП „Герб”, подкрепени от тези от Патриотичния фронт, още при предлагането от кмета Георг Спартански на нова точка в дневния ред, свързана с финансирането на международния фотофестивал Биенале Фодар, вкупом насочиха палец към земята като от трибуна на гладиаторска арена в древен Рим.
Запазвам сериозно съмнение по въпроса доколко те са запознати с тази инициатива в културния календар на града или реагират на ключова дума, вменена им незнайно от кого. Поради тази причина ще си позволя да направя кратко представяне на събитието.
През 1999 г. Плевенският окръжен съд с решение по фирмено дело № 597 регистрира фондация Фодар с основна дейност в областта на визуалните изкуства с приоритет на фотографията. Фондацията декларира, че ще се занимава с организацията на различни събития като конкурси, изложби, семинари, печатни издания и др. свързани с основната ѝ дейност. Още същата година е организиран първият международен фотоконкурс „Арт – документ – фото”, в който вземат участие 187 автора – любители и професионалисти от 7 страни с 1569 фотографии (по това време все още на хартиен носител, изпратени по пощата). Жури от утвърдени имена в българската фотография одобрява за участие в изложбата 150 фотографии от 74 автора от 5 страни – България, Румъния, Русия, Словения и Украйна. Първото издание на фестивала, превърнал се по-късно в Биенале Фодар, е под патронажа на тогавашния кмет на града Румен Петков, факт, който в следващите издания се превръща в традиция. През есента на същата година изложбата от конкурса е показана в изложбените пространства на НДК – София.
Две години по-късно, през 2001 г., на поканата за участие се отзовават 267 автора от 15 страни на Европа, Азия и Америка. Конкуренцията е изключително силна, журито одобрява за участие в изложбата 750 фотографии от 160 автора. За първи път се появява втори модул – съпътстващи колекции, в резултат на което в изложбените пространства на ХГ „Илия Бешков” могат да се видят около 1000 окачени фотографии. Събитието е под патронажа на кмета на града Найден Зеленогорски, като Общината Плевен е съорганизатор и финансира събитието.
Няма да изреждам статистическите параметри на всички 9 издания на фестивала. Ще отбележа само, че непрекъснато расте както броят на страните, от които са изпращани фотографии, така и – респективно – броят на участниците. Това прави известен по света както фестивала, така и града, в който се провежда – Плевен, България, а патрон на събитието е кметът – Петков, Зеленогорски, Стойков.
В коридорите на Община Плевен се чуло мнение, че фестивалът Биенале Фодар не носи ползи на града, защото изложбите не остават на неговата територия. Това твърдение е лесно оборимо, ако се опитаме да отговорим на въпроса какви ползи ще донесе за града и фестивала тяхното физическо присъствие в Плевен? Най-вероятно тези няколко хиляди фотографски отпечатъка ще попаднат в депата на ХГ „Илия Бешков” или ще украсят стените на някои общински помещения. А какви са ползите за града в обратния случай, когато те са на разположение на организаторите от фондация Фодар? През 2001 г. фестивалът е представен с изложба на Балканската фотографска среща в Солун, Гърция; през 2004 – на международния фотосалон в Орадеа; през 2005г. – пред международното фотографско слайд шоу в Адана – Турция; през 2008 г. – в Българския Културен Институт в Париж по време на Международния месец на фотографията; през ноември 2014 г. гостува на Съюза на сръбските фотографи в Белград, а през юни 2017 г. в Парачин. През изминалите 18 години избрани представителни колекции от биеналето са гостували в София през 1999 г – НДК, 2004 г. – фоайето на Централна гара, 2006 г. – НХГ; през 2003 и 2006 в Пловдив по време на изложбата „Импресия” на Международния панаир, а отделни по-камерни изложби – в по-малки градове. През 2010 и 2011 г. избрани колекции гостуват в Дома на хумора и сатирата в Габрово, през септември – октомври 2013 г. в галерийните пространства на НДК – София, а през февруари-март 2014 г. в изложбената галерия „Алма Матер” на СУ „Св. Климент Охридски”. През октомври същата година фестивалът взема участие в експозицията, представяща петата годишнина от създаването на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”, който заедно с департамент „Кино и реклама” на НБУ и студентите от специалност „фотография” оказват неоценима помощ на организационния етап на фестивала. В тези събития от културния календар на различни градове и държави, при всички гостувания редом до организатора фондация Фодар стои и градът, където се провежда фестивала – Плевен. Въпреки това ние от фондация Фодар сме готови да предоставим архивите на фестивала на съорганизатора – община Плевен. Което в известна степен ще затрудни оперативните ни планове. През 2008 г. фондацията промени своя адрес от Плевен в София, но ръководството ѝ реши, че най-добре за града е фестивалът да продължава да се провежда там, където се е появил. Защото това е от полза за града. Ако някой е на друго мнение, нека го изложи аргументирано.
В последното, десето издание на фестивала взеха участие 253 автора от 50 страни. Кое провокира това разрастване и засилване на интереса към Биенале Фодар? Ноухауто не е тайна, ще го споделя. Регламентът на конкурса не е ориентиран към представители на масовото любителско движение – изданията са тематични, приемат се само разгърнати фотографски форми, а журитата са с численост от 9-11 експерти в областта на фотографията, визуалните изкуства и различни области на хуманитаристиката, което предполага консенсусни и добре обмислени решения.
Освен конкурса фестивалът включва още 3 модула – съпътстващи изложби, теоретичен семинар и портфолиоревю, в което експерти анализират портфолиа на млади автори.
Така всяко издание на фестивала се превръща в преглед на актуалното състояние на съвременната фотография в света, а неведнъж носители на награди от Биенале Фодар печелят отличия и на други световни престижни фестивали, като Мила Тешаева от Украйна, носител на наградата за хуманистична фотография през 2009 г. със серията „Буферна зона” от конфликта между Грузия и Русия през 2008 г., която впоследствие спечели наградата на фестивала за нетрадиционна фотожурналистика в Ню Йорк. Или Альона Жандарьова от Русия, която след като спечели диплом в 7-мото издание от 2011 г., получи и стипендия да продължи фотографското си образование в Мадрид. Или Никола Михов, един от най-перспективните млади български артисти и фотографи, бакалавър от НБУ, участник и носител на награди в няколко издания на фестивала. Примерите са много, затова ще спра дотук.
Обобщено може да се каже, че съществуването на биенале Фодар недвусмислено поставя град Плевен сред трите фотографски центъра на България редом със София и Пловдив и го обозначава на международната фотографска карта, а отхвърлянето на общинската подкрепа за десетото юбилейно издание прави обратното – заличава града от световната карта на значими фотографски събития.
И още един въпрос. Какъв е размерът на тази субсидия, която общинските съветници решиха да спестят? 9000 лв. за две години, съгласно последния одобрен бюджет. Което всъщност ограничаваше възможностите да бъдат поканени няколко автора от световен калибър със собствени колекции, които да привлекат любителите на фотоизкуството от цялата страна, че и от съседни страни. Както правят всички уважаващи себе си и своите привърженици фестивали по цял свят. Аритметиката я оставям на всеки, който може да смята много ли е това или малко за общинския бюджет. Срещу събитието, което получава – както за гражданите си, така и за авторитета на града в национален и международен план.
За ползата от подобни фестивали мога да дам пример с този в Арл, Франция, с бюджет 6 млн. евро, който докарва на малкия френски град годишен доход от 22 млн. евро… http://www.capital.bg/light/neshta/2017/07/14/3005647_otblizo_v_arl/
Тук ще споделя малка подробност за тези, които си направят труда да проследят горния линк. Докато в Арл считат за важно и обръщат специално внимание на съвременната иранска фотография, тук (разбирайте Плевен) изявиха желание да дойдат за откриването на свои разноски 6-тима ирански фотографа, след като ги уведомих, че работите им са одобрени от журито за участие в изложбата.
И накрая, кой би имал полза от нереализиралото се 10-то юбилейно издание на международния фотофестивал биенале Фодар в Плевен? Журирането беше проведено още през март, за изложбата са одобрени около 600 фотографии, наградите са определени. В момента непрекъснато даваме уклончиви отговори на участниците, които питат кога е откриването и ще бъдат обявени резултатите. С това отворено писмо се обръщам и към любителите на фотоизкуството от града и региона, тези, които изпратиха свои колекции и цялата културна общественост на града.
И накрая, г-н Митев, няма да ви моля, нито Вас, нито дълбокоуважаваните общински съветници, да промените решението си. Целта на това писмо е да представи фактите, такива, каквито са, а не да се моли. Вие решавате какво да правите. Човек, пък бил той и експерт в някоя област, се простира до границите на собствената си некомпетентност. Не можем да чакаме от този, който не излиза от къщи, да знае какво става на улицата. От този, чийто хоризонт е регионален, да мисли на национално ниво, да не говорим за международно. И въпреки, че светът вече е голямо село и информация идва отвсякъде, интернет и социалните мрежи не могат да дадат никому аршина, с който да мери света.
Бъдете здрави!
5 септември 2017 г., Антоан Божинов, председател на Фондация „Фодар”.

#тагове:

НАЙ-НОВИ: