Показват Вълчитрънското съкровище на изложба във Виена

На 6 март 2017 г., вторник, в Kunsthistorisches Muzeum във Виена се откpива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Тя е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН), по който през последните две години български и австрийски археолози и интердисциплинарни специалисти анализират съвместно резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе близо до гр. Крумовград.

„Изложбата е първата по рода си, която осъществяваме извън пределите на България. С нея показваме на света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха. Ада тепе е единственият известен досега рудник от бронзовата епоха за добив на благородни метали в Европа“, коментира доц. Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, ръководител на археологическите проучвания при Ада тепе и куратор на изложбата от българска страна.

Експозицията проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.

Акцентът на изложбата е комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе – каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други. Най-впечатляващата  находка, представена във Виена е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха – съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци.

Изложбата разказва още за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари  и пълния комплект накити от Рациария.

Редица експонати разкриват как се е произвеждал и използвал основният метал от тази епоха – бронзът. За отливането на бронзови сечива, оръжия и други предмети са служели каменните калъпи. Образци от тях са показани с две колективни находки – от Побит камък, Разградско и Могилица, Смолянско. Самите изделия са представени от колективната находка от бронзови кухи брадви и сърпове от Върбица, Плевенско и от Овча могила, Великотърновско, както и от няколко бронзови рапири, мечове и двойни брадви.

Куратори на изложбата от българска страна са доц. д-р Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН и доц. д-р Стефан Александров, Секция по тракийска археология, НАИМ при БАН. От австрийска страна куратори са: проф. д-р Барбара Хореш, директор на Института за ориенталска и европейска археология при ААН, и Георг Платтнер, Kunsthistorisches Muzeum, Виена.

Настоящата изложба стана възможна благодарение на подкрепата на редица археологически и исторически музеи в страната, които предоставиха предмети от своите фондове. Това са:  Националния исторически музей, Регионален археологически музей (РАМ) Пловдив, РАМ Варна, Регионален исторически музей (РИМ) Русе, РИМ Разград, РИМ Кърджали, РИМ Велико Търново, РИМ Смолян, РИМ Бургас, РИМ Шумен, Исторически музей Свищов, Етнографско-археологически музей Елхово и Археологически музей Марица-изток.

Изложбата ще бъде отворена за посетители във Виена до 25 юни 2017 г. През есента тя ще бъде представена в Националния археологически музей в леко изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха.