Сборник разказва за плевенския Форд и първите кино кадри, заснети в Плевен през 1905 г.

Излезе от печат втора част на сборника „Плевен и Плевенски край – минало, традиции, духовност“ – издание на Дружество „Краезнание“ – Плевен, Регионален исторически музей – Плевен, Военноисторически музеи – Плевен и Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Плевен. В него са представени материали от научната сесия, провела се през ноември миналата година в нашия град. Сборникът се издава с финансовата подкрепа на Община Плевен, като съставител е председателят на Дружество „Краезнание“ – Плевен Петко Дилков, чието дело е и редакцията, съвместно с Вили Томова. Повече за интересното издание научихме от специалиста в Направление „Нова и най-нова история“ на РИМ – Плевен Красимир Петров, който също участва като автор в сборника.

Петров отбеляза, че в сборника са включени не само публикации на историци от двата музея в нашия град, но и на такива от Софийския университет, Института по история при БАН, УНСС, Централен държавен архив – София, Военноморски музей – Варна, Музея на авиацията в Пловдив. Всички участници в сесията се представят с плевенски краеведски теми, които в противен случай трудно бихме успели да обхванем, подчерта Красимир Петров. Сред авторите историкът открои уважавани имена като доц. д-р Теодоричка Готовска-Хенце – специалист по историята на Чехия, Австро-Унгарската империя и Германия; Володя Милачков – специалист по Добруджанския въпрос, чиято публикация в сборника е за два Добруджански конгреса, проведени в Плевен през 1924 и 1926 г.; Петър Кърджилов – един от най-добрите специалисти по история на киноизкуството в България от неговия ранен период, който разказва за кадри, заснети в Плевен през 1905 г. от английски журналисти.

В сборника читателите ще открият също статии от Тодорка Стоянова от Военноморския музей във Варна, която за първи път представя личността на ген. Константин Кирков – плевенчанин, командир на Българския военноморски флот през Първата световна война. От своя страна, Наташа Мухтарова от Музея на авиацията в Пловдив публикува вероятно най-пълната статия за родения в Плевен авиоконструктор проф. Цветан Лазаров, а доц. Лиляна Велева от УНСС представя статия за историята на Плевенската стопанска камара в навечерието на 9 септември 1944 г. Интерес представлява и трудът на Петя Ангелова от РИМ – Плевен, която разказва за „плевенския Форд“ Иван Бурджев.

Историкът от РИМ – Плевен се спря специално и върху усилята на местните краеведи, които участват с интересни статии в сборника. Сред тях са Деян Белчев, който пише за войнушкото население в Плевенския край, Петър Мичев, чиято тема е за родословието в село Пелишат, Ася Стефанова, която ни запознава с говорите в село Брест, Милена Гераскова, която разглежда един и досега необработен научен ръкопис за историята на село Стежерово, Петко Дилков – за банковото дело в Плевенския край.

В сборника е засегната и темата за Освобождението на Плевен, която намира своето достойно място тук. В него е включена статия на Ани Златева от Института по история при БАН и Елена Бугарчева от Централния държавен архив в София за двубоя между ген. Скобелев и Осман паша край Плевен, за написването на която са използвани неизвестни материали от фонда на Архива. Красимир Петров акцентира и върху статията, дело на него и Елена Мачковска, посветена на поручик Николай Пушкаров – роден в село Крамолин, Севлиевско, запасен поручик от Девета пехотна плевенска дивизия, който изчезва безследно на 18 септември 1918 г. Тази статия е част от книга, за издаването на която продължаваме да търсим спонсори, разкри историкът от РИМ – Плевен. Тя ще носи заглавието „Вечност – Николай Пушкаров: 1885-1918 г.“. По думите на Петров, книгата става факт, благодарение на уникалния семеен архив на семейство Пушкарови от писма и снимки. Още неговият син започва изследователска работа във военните архиви, а делото е продължено и от наследниците на Пушкаров. За написването й авторите са използвали и материали от фонда на Централния военен архив във Велико Търново. Тази книга е за цяло едно забравено поколение от историята ни, но радостното е, че в последните години започна да се наблюдава интерес и то от страна на млади хора – внуци и правнуци на нашите герои, разказа Петров, според когото, ако изданието види бял свят, то ще е едно от първите, написано по автентичен и недокосван материал от този период.