Парламентьорът на плевенската победа

В последния бой за Плевен първоначалният успех на турската армия е последван от отстъпление под убийствения оръдеен огън и напора на контраатакуващите руски гренадири. Турците се връщат към река Вит, където настъпва невъобразима паника – на левия бряг се струпват претърпелите поражение войници, а на десния – резервите и обозът. Мостът е задръстен от каруци и бягащи турци. Перилата не издържат и мнозина падат в реката.

Общоизвестен е фактът, че на 10 декември 1877 г., в знак на пълна и безусловна капитулация, раненият Осман паша предава сабята си на ген. Ганецки. Не толкова популярно е името на първия руски офицер парламентьор – ген. Струков, който отива в турския лагер и се среща с Осман паша.

Последният бой за Плевен,  худ. Н. Оренбургски

За тези паметни събития и детайлите около тях черпим информация от дневника на император Александър II за пребиваването му в Дунавската армия 1877-1878 г. След развяването на белия флаг на моста и връщането на двама турски парламентьори поради недоверие, ген. Струков изпълнява молбата на ген. Ганецки и пише на френски език следната бележка, адресирана към Осман паша:

„Ваше превъзходителство, командващият на отряда ген. Ганецки ми възложи да ви предам, че той ще се съгласи да преговаря само с това лице, което ще може да ви замести, защото генералът знае, че вие сте ранен.”

Капитулацията на Осман паша, худ. Н. Овечкин. Ген. Струков вляво зад ген. Ганецки

Бележката е предадена на пратеника и на ген. Струков е заповядано да върви заедно с него към моста, където да чака отговор. Не след дълго приближават трима конници, начело с русокос офицер, който козирува и се представя на френски език като Тевфик паша, офицер от щаба на армията. В разговора с ген. Струков се установява, че той не е упълномощен да представлява командира. Тевфик паша заявява, че Осман паша моли генерал Ганецки да дойде лично в шосейната караулка за преговори. Генерал Струков изпраща ординареца си да предаде тази покана на Ганецки, а Тевфик паша забързва обратно при маршала.

Малко преди това на руските части е дадена команда да спрат стрелбата. Турците също не стрелят, но и двете страни са крайно напрегнати. Генерал Ганецки отива при моста, сочи с ръка караулката и нарежда на Струков: „Вървете!”.

През настръхналите редици на озлобената от глад, студ и понесеното поражение войнишка маса, която е все още в пълно бойно снаряжение, ген. Струков си пробива път внимателно, под сериозна заплаха за собствения си живот.

Именно генерал Струков осъществява първия контакт с Осман паша, служейки си с френски език за разговор с приближените му. Видимо в безпомощно състояние и обгрижван от личния си лекар Хасиб бей, Осман паша с усилие се надига и поздравява руския парламентьор. Жестовете им показват взаимно уважение един към друг. Струков поздравява за блестящите атаки и предава предложението на ген. Ганецки за пълна и безусловна капитулация на цялата турска армия. Пашата напълно се подчинява на волята на командващия руските войски в шести блокаден участък и с бавен и равен тон добавя:

„Не всички дни са еднакви, минава ден след ден, но няма два еднакви: единият е щастлив, другият не е щастлив…”

Не след дълго пристига и ген. Ганецки, поздравяват се взаимно и сабята е предадена – победата над турската армия е безусловна. Осман паша, заедно с лекаря си Хасиб бей, под охраната на ген. Струков, тръгва обратно за Плевен.

Предстои му среща с Главнокомандващия на руската армия – Великия княз Николай Николаевич.

В рапорта на ген. Ганецки за пленяването на Осман паша се казва: „Не мога да не засвидетелствам за ползата принесена от генерал-майор Струков от свитата на Негово Величество, който през цялото време на боя беше при мен. Този генерал наблюдаваше хода на битката, постоянно ми докладваше за всичко забелязано и дори предаваше заповедите на войската.”

Преди този исторически момент, военната кариера на ген. Струков преминава през не по-малко значими събития. Още в началото на Руско-турската война 1877-1878 г. той се проявява при потопяването на турски броненосец и устройването на минните заграждения, за което е награден със златна сабя с надпис „За храброст”. Много скоро след това, по заповед на Кавалерийската дума, за проявено мъжество, храброст и способности да организира, показани при преминаването на Дунав, е произведен в чин генерал-майор и е назначен в армейската кавалерия. За отличие в третия щурм за Плевен получава орден „Св. Владимир” III степен с мечове.

След Плевенската епопея, бойният път на ген. Струков продължава. Той участва в зимното преминаване на Балкана като командир на Лейбгвардейски улански полк, в сраженията при Търново Сеймен (днес Симеоновград), Харманли, Мустафа паша (днес Свиленград). Благодарение на енергията и решимостта на ген. Струков, Одрин е спасен от разграбване. Той лично води разузнавателен отряд и внушава страх у бродещите из града банди от башибозуци.

След войната ген. Струков расте във военната кариера – генерал-лейтенант, генерал от кавалерията и генерал-адютант. Награден е с най-висшия руски орден „Свети Александър Невски”.

Умира през 1911 г. на 71 години.

Галин Димитров, Военноисторически музеи Плевен

Ген. Струков пред българска колиба в с. Горна Студена – 1877 г.

Турски парламентьор на моста на р. Вит