Светлана Йорданова: Общинският съвет по наркотични вещества в Плевен трябва да е пример за другите градове

Секретарят на Националния съвет по наркотични вещества Светлана Йорданова гостува в Плевен в понеделник. Експертът взе участие в заседание на Общинския съвет по наркотични вещества, като непосредствено преди него с нея разговаря репортер на „Плевен за Плевен“.

– Г-жо Йорданова, какви са впечатленията ви от дейността на Общинския съвет по наркотични вещества в Плевен?
– Това е един от най-активните съвети в цялата страна и ние се гордеем с тяхната работа. Въпреки всички трудности, в условията на които се изпълнява Националната стратегия за борба с наркотиците 2014-2018, плевенчани успяха да се наложат на този терен, като абсолютни специалисти. Смело мога да кажа, че в другите общински съвети могат да се поучат от работата на ОбСНВ – Плевен – най-вече в по-големите градове.
Изработените от екипа във вашия град проекти са преминали одобрение от Националния център по наркомании. Работи се изключително отговорно и се радвам, че имам възможност по време на тази среща да се запозная с целия екип на съвета и заедно да начертаем следващите стъпки в съвместната ни работа. Защото функциите на секретаря на Националния съвет по наркотични вещества са да координира работата на всички 27 общински съвета, които реално функционират само в областните центрове. За десетте години, откакто те съществуват, се видяха всички плюсове и минуси и ясно можем да начертаем ефикасния път, по който по-добре може да се обърне внимание на проблема с наркотиците. Всеки от нас е специалист в своята област и не сме толкова наивни, за да смятаме, че ще се преборим изцяло с него. Но целта ни е да събудим по-голяма отговорност в институциите.

– Споделихте, че съвети действат само в областните центрове, а има ли идея такива да бъдат разкрити и в част от другите по-малки общини?
– Имаме страшно много идеи, генерирани в общинските съвети по места. Именно това е една от следващите стъпки, към която активно се стремим – увеличавайки числеността на нашите обучени и подготвени специалисти, да обхванем и обучим още хора, които да работят във всяко едно училище в съответната област. Не мисля, че това е непостижимо.

– От финансово естество ли е основната пречка това да се случи по-скоро?
– Държавата отпуска по делегиран бюджет средства за всеки един Общински съвет по наркотичните вещества. В това отношение можем да отчетем, че тя е достатъчно отговорна. Отделно, Министерство на здравеопазването финансира всяка година по един или два проекта допълнително, с които общинските съвети кандидатстват. Разбира се, очакванията ни към финансирането винаги са били по-високи, но стремежът ни на първо място е да покажем на държавните органи и Министерство на финансите, че можем пълноценно и правилно да разходваме средствата, които ни се отпускат, а те не са никак малко – в рамките на над 1.5 млн. лева годишно. Тенденцията е финансирането да бъде увеличено, като също така всяка година увеличаваме и щатните бройки и в тази посока имаме пълно съдействие от страна на МФ.

– Различни ли са проблемите, които стоят на дневен ред пред отделните общински съвети?
– Абсолютно различни са – колкото са общинските съвети, толкова са и спецификите. В Плевен определено сме облагодетелствани от това, че тук председателят на съвета Катя Божикова е изключително деен човек, напълно отдаден на тази кауза. В някои от съветите тази длъжност формално е насочена към заместник-кмета със съответния ресор и там структурите функционират малко по-трудно и тромаво.
За щастие, смятам, че със съдействието на ръководството на Община Плевен, финансовите проблеми при вас остават на заден план. Надявам се, че в бюджета за следващата година ОбС – Плевен ще гласува и финансиране за Общинската стратегия за наркотичните вещества, тъй като по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите всяка община трябва да изработи такъв документ. Както казах, ОбСНВ – Плевен има и капацитета, и възможностите, и идеите, и готовите проекти, които чакат финансиране, но аз съм убедена, че и това ще се случи в следващата година.

– Не е ли притеснителен, обаче, фактът, че чувайки „стратегия“, мнозина си представят един обемен документ, съдържащ много положителни неща, но без те да се прилагат на практика?
– На 6 октомври ще внесем предложение за актуализиране на Плана за действие, защото през последните години станахме свидетели на това кои направления са работещи и кои не. Мисля, че правилният подход не е в изработването на една стратегия, която да оставим без корекции през целия период. Напротив – трябва да я адаптираме, когато вече виждаме, че има неща, които можем да подобрим.
Разчитам на съдействие и от страна на другите институции, защото по закон МЗ отговаря за лечението – това, което е познато, като метадонова програма. В тази насока то изпълнява на 100% своята функция. Надявам се с този план за действие и останалите министерства да активизират своята отговорност. Защото по отношение на превенцията в училищата, например, отговаря Министерството на образованието, а на психосоциалната рехабилитация – Министерството на труда и социалната политика. Определено очаквам по-голям ангажимент и от двете ведомства.

– Отшумя ли вече у нас идеята за узаконяване на употребата на марихуана за медицински цели, след като Парламентът отхвърли този проект?
– В тази си част темата бе много слабо засегната в Народното събрание. Най-вече внимание й бе обърнато по време на три заседания на Националния съвет по наркотични вещества, където бе възложено на съответни второстепенни разпоредители – като Националния център по наркомании и Националния център по обществено здраве – да направят анализ на съществущи вече регулаторни практики. Бяхме натоварили националните консултанти, които са доказани специалисти всеки в своята област, да излязат със становище дали подкрепят тази теза или не. Обърнахме изключително сериозно внимание, защото общественият интерес беше доста изострен.
За нас не бе изненада, че никой от националните консултанти, работещи в областите на онкологията, офталмологията и психиатрията, не застана зад тезата, че марихуаната може да лекува. За всеки един лекарствен препарат действа Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, а ние не виждаме интерес от страна на фармацевтичните фирми от растението коноп да се произвежда лекарство. По-скоро интересът е да бъде позволено да се използва марихуаната недозирано. Затова и нашият съвет е, когато попаднете на непроверена информация как дадено растение може да лекува определена болест, да се допитвате до специалистите, компетентни в областта на медицината. Конкретно в Плевен имате страхотни капацитети в лицето на ръководителя на Катедра „Психиатрия и медицинска психология” в Медицинския университет доц. Мая Стоименова и д-р Петранка Чумпалова.
Очаваме на конференция във Варна да ни бъде представен доклад, базиран на последните проучвания за това дали помага марихуаната в медицината. И искам да ви уверя, че това, което ще се изнесе като факти, е точно в обратната посока. Специалистите са напълно убедени, че вредите са много по-големи, отколкото ползите.

– Говорим за марихуаната, но дали тя не отстъпва място в последно време на други наркотици?
– Това е така, но основният проблем е, че достъпът до наркотици като цяло е много широк. На специалистите, занимаващи се с превенция на наркотичните зависимости, прави впечатление, че все повече ученици стават дилъри в училищата, в които учат. Връзката между училището, семейството и детето е много крехка, а комуникацията на специалистите с родителите е изключително трудна. Наблюденията ни са, че родителите масово отказват да бъдат запознати с тази тематика и това е изключително плашещо. А ние няма как да изработим принудителен инструмент, чрез който родителят да обърне внимание на своето дете. Бях шокирана от тезата на родител, че е по-добре детето му да пуши марихуана, отколкото цигари, защото не е толкова вредна…

– А какви са наблюденията ви за това има ли спад във възрастта на учениците, употребяващи наркотици, през последните години?
– Всяка година съветите по наркотични вещества представят докладите си за извършена дейност и в тях има стряскащи данни – за деца на 10-12 години, употребяващи наркотици, например. За съжаление, повечето родители живеят с мисълта, че това не ги касае – може да се случи на съседското дете, но не и на тях. Трудно е да се промени мнението, че никой не е застрахован. В тази битка никой не може да стои на завет и да не се притеснява за своето дете – независимо от това колко му вярва.

– Сред коментираните теми напоследък е тази за въвеждането на тестове за наркотици в училищата. Възможно ли е това да стане факт?
– Това бе едно новаторско предложение на кмета на Бургас Димитър Николов. Преди няколко месеца участвахме на среща в Парламента, където чухме същото предложение от Цветан Цветанов. Факт е, че всичко, което касае нашите деца, задължително трябва да мине през обществен дебат. За мен идеята на предложението бе точно тази – да се повдигне дебат и темата да бъде обсъдена с родителите. Да им бъде показано, че след като вече е налице тази необходимост, няма друга алтернатива и поне малко да се замислят какво са направили те, за да стигнем дотук. Темата е изключително деликатна, мненията са разнопосочни и едва ли може да се вземе категорично решение без дебат.