Съкровището от Никопол сред акцентите в новия каталог „Огледало на времето: женската красота през вековете“

Излезе от печат каталогът към изложбата „Огледало на времето: женската красота през вековете“, която може да бъде посетена до 25 септември, съобщиха от НАИМ – БАН. Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на д-р Наталия Иванова, гл. ас. д-р Петя Андреева и доц. д-р Мария Рехо (НАИМ при БАН). Състои се от четири части, които проследяват хронологически характерните за всяка епоха елементи на женския костюм и аксесоари.
Последната част е каталожна и в нея са представени чрез обширни анотации и фотографии всички над 170 експонати, които са част от изложбата. Основни акценти в каталога са накитите от гробовете в некропола при с. Дуванли, Пловдивско, ойнохоето от Рогозенското съкровище, сребърната фиала от съкровището от Луковит, както и апликацията за конска амуниция от съкровището от Летница, сребърната мида от могилата Голяма Косматка, Шипка, гробните находки на знатни тракийки от Китова и Райкова могила, експонатите от Плиска, както и съкровището от Никопол, Плевенско.

Никополското съкровище е открито случайно през 1971 г. в местността Харманлъка, на около километър източно от дунавския град. В бронзов съд били заровени 320 г. златни и 3.5 км сребърни предмети. Повечето от тях са накити – чифт тежки златни наушници, златни гривни, златна огърлица с висулки, сребърни торкви (нашийни гривни). Заедно с накитите са намерени и 157 разнообразни златни и сребърни копчета и висулки, предназначени за украса на дрехи. Торквите свидетелстват, че притежателите на съкровището са били знатни хора, тъй като торквата в средновековните, както и в древните общества, е инсигния – знак за високо обществено положение.
Към съкровището принадлежат и съдове от благороден метал – две кръгли сребърни тасчета с посветителски надписи на български език, и голям сребърен елипсовиден тас от сребро с позлата. Сред съдовете има и две сребърни лъжици с изящни дръжки, на които е гравирано името Балин. Това навярно е името на последния собственик на скъпоценностите. Лъжиците са датирани към XIV в.
Част от съкровището са златни и сребърни монети на византийските императори Йоан Дука Ватаци (1222-1254) и Мануил Комнин (1391-1423). Вероятно при управлението на втория е станало укриването на съкровището край Никопол. Накитите от Никопол приличат на тези, които носели знатните българи, изобразени по стенописи с малкото запазени църкви от Второто царство – при Калотина, Земен, Бояна. Вероятно Никополското съкровище е фамилна ризница, заровена при османското нашествие или по-късно, когато животът на оцелелите знатни българи станал още по-несигурен.