Уникални реликви от секретния фонд на НИМ пристигнаха в Панорамата за Нощта в музея

Уникални артефакти от секретния фонд на Националния исторически музей в София пристигнаха днес в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Двете изящно изработени таксидиотски кутии и мощехранителница на Свети Дионисий са от 19 век, идват в Плевен специално за инициативата „Нощ в музея“ и ще останат в нашия град само за нея. Те ще могат да бъдат видени от жителите и гостите на Плевен утре, 14 май, от 19 ч.
„Плевен за Плевен“ е медиен партньор на Дирекция „Военноисторически музеи“ – Плевен в инициативата „Нощ в музея“.

Таксидиотска кутия, 1812 г., Сребро, позлата, кадифе, 34,5 х 19,5 х 7 см

Таксидиотските кутии са атрибут на пътуващите монаси, които по време на османското владичество и особено в периода на Възраждането, са осъществявали важни религиозни, просветителски и икономически функции. Таксидиотите (от гръцки – пътник) са част от манастирското братство, но не живеят само зад стените на манастирите, а пътуват, за да събират помощи, да проповядват и да привличат поклонници. Таксидиоти са ставали само най-добре подготвените и образовани монаси, които – поради опасностите при дългите си пътувания – е било необходимо да бъдат в отлична физическа форма и да умеят да боравят с оръжие. Българската история пази имената на много прославени таксидиоти – Паисий Хилендарски, Йосиф Брадати, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и др. В таксидиотските кутии пътуващите проповедници събират дарения за манастирите си, но и разнасят сред вярващите символи и ценни реликви за укрепване на христовата вяра – кръст, икони на Божията майка, Иисус Христос и други почитани светци, свещени останки на канонизирани радетели и мъченици на вярата. Поради тази причина кутиите се наричат още ставротеки – хранилища на кръста и реликварии – съхранители на частици от свети мощи.

Още от началото на възникването им, изображенията върху ставротеките имат за цел да покажат не само съхраняваните в тях реликви, а да посочат символичната връзката между владетел и Бог. За тази цел върху тях често са изобразени св. цар Константин – наложил християнството като официална религия в Римската империя и майка му – св. царица Елена, открила Животворящия кръст на Голгота. Прекрасен пример за това е тази кутия, на дясната страна на която са изобразени именно двамата светци – от ляво и от дясно на Кръста. На лявата страна са разположени три изобразителни регистъра: най-горният представя сцената „Дейсис”, където Иисус Христос благославя, а от двете му страни са св. Богородица и св. Йоан Кръстител; на втория ред са изобразени св. Йоан Златоуст, св. Петка и св. Трифон, а третият регистър е запазен за светите мощи и е украсен с барокови серафими, които са в съзвучие с цялата декоративна украса на кутията.

Таксидиотска кутия, 1803 г., Сребро, позлата, цветни камъни, дърво

В края на XVIII в. и началото на XIX в. външната страна на някои таксидиотски кутии е обвивана с кадифе и украсявана с обков, който не е покривал цялата повърхност, а се е състоял от отделни метални пластини с разнообразна форма. Централните най-големи по-размер пластини са с изображения на сцените „Разпятие Христово“ на лявото (горно) крило и „Възкресение“ на дясното (долно) крило. Тази техника на декорация и иконографски подбор повтаря един специфичен тип на подвързване и обковаване на напрестолни четириевангелия, който е засвидетелстван за първи път около края на XVI – началото на XVII в. Когато се отвори таксидиотската кутия разкрива съдържанието си: ръчен кръст, свети мощи, Богородична икона или изображения на подбрани светци. Тук, на дясната страна е разположена иконата на св. Богородица Сладкоцелуваща, коронясвана от два ангела. На втория ред, под св. Богородица, са изображенията на св. Йоан Златоуст и св. Харалампий и има отвор за мощите на св. Артемий. В зависимост от мощите, които е притежавал манастирът, от който произхождат реликвариите, в специално изработени гнезда, са монтирани малки частици от Свети мощи и са изобразявани светците покровители на манастира. Лявото крило на таксидиотската кутия е с изображение на св. Константин и св. Елена от двете страни на подвижен кръст, украсен с корали, цветни стъклени камъчета, филигран. Кръстовете в таксидиотските кутии са подвижни и имат утилитарна функция. Обикновено кръстът, който се съхранява в таксидиотските кутии е от т. нар. тип Голготски кръст, който символизира Честният кръст и Христовите страдания на Голготското възвишение.

Мощехранителница на Свети Дионисий, 1820 г., Сребро, позлата, филигран, камъни

В колекцията на Националния исторически музей има няколко мощехранителници, съхраняващи мощите на Св. Дионисий (константинополски патриарх между 1467-1471 и 1488-1490). Мощехранителницата има осмоъгълна форма, капакът е украсен с филигранни розети, завършващи с камъни. Вътрешната страна на капака е обвита с червено кадифе, а в центъра й е окачен сребърен медальон с изправената фигура на светеца в архиерейски одежди, с надпис на гръцки език: ”Св. Дионисий”.

Горната част на кутията има дарителски надпис в шест реда на гръцки език, подписана е от майстора, и украсена с изящни барокови цветни композиции. Всяка от станичните осем страни също е украсена с цветни мотиви, оформящи портик, а в центъра имат филигранни розети, завършващи с камък.
Надпис (свален и преведн от Ралица Русева):
Η ΠΑΡΟΥΣΑ ΕΙΑΤΟΝ ΕΙΝΑΙ ΤΟΥ ΕΝ ΑΓΙΟΣ ΠΑΤΡΟΣ ΗΜΩΝ ΔΙΟΝΥΣΙΟΥ ΑΡΗΕΙΠΙΣΚΟΠΟΥΚΩΝΣΤΑΝΤΙΝΟΥΠΟΛΕΩΣ ΚΑΙ ΕΚΑΛΟΠΙΣΘΙΝΔΠΟΜΗΣ ΚΥΡΙΟΥ ΚΙΡΙΛΟΥ ΚΑΙ ΗΓΟΘΜΕΝΟΘ ΕΝ ΤΟ 1820 ΜΟΝΙΣ ΚΟΣΗΦΗΒΗΣΗΣ
Превод: Настоящата [мощехранителница] е на светия отец наш Дионисий Константинополски и с доброволната помощ на господин Кирил и игумен в 1820 манастир Косиница
Подпис на златаря:
ΔΗΜΗΤΡΙ ΧΡΙΣΙΧΟΥ (Димитър Зограф)