Апелативният съд потвърди наказанието от 30 години затвор за убиеца на студентката Вероника

Със свое решение от днес състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди изцяло присъда на Великотърновския окръжен съд, с която подсъдимият Илиян Здравков е признат за виновен в това, че на 28 февруари 2015 г. в гр. Велико Търново е ограбил и убил 24-годишната Вероника Здравкова от Никопол.

Това става ясно от прессъобщение на ВТАС.

Престъплението бе извършено в района на Южен пътен възел, на северния бряг на р. Янтра, на около 30 метра западно от каменен мост над реката, свързващ ж.п. гара Велико Търново с Южен пътен възел. Илиян Здравков е признат за виновен, че е отнел от владението на Вероника Здравкова чужди движими вещи на обща стойност 401,81 лева, като употребил за това сила нанесъл удари с твърд предмет с ясно изразени ръбове с квадратна или правоъгълна форма, каквито могат да бъдат тъпата част на брадва, тесла или мотика, в челната и тилната области на главата, с подлежащо счупване на черепния покрив и основа, и в областта на лявото рамо на долната челюст с дислокация на фрагментите, като деянието е придружено с убийството на младата жена, чрез нанасяне на удари с твърд тъп предмет с добре изразени ръбове и ъгли, и предмет с остър режещ ръб със значително тегло на острието и дръжка, прикрепена към него, в областта на лявата теменна половина, достигаща в дълбочина 3 см. на главния мозък, дясната челно-слепоочна зона и дясната челна половина на главата, които са причинили тежки, несъвместими с живота увреждания – нарушаване на анатомичната цялост на челния дял на лявото полукълбо на главния мозък, мозъчен кръвоизлив и разкъсване на главния мозък, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Наложената присъда на Окръжен съд – Велико Търново за Илиян Здравков е 30 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда Здравков е осъден да плати по 100 000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди на гражданските ищци и частни обвинители Т. З. Т. и Н. В. Т.

Срещу присъдата е постъпила въззивна частна жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която се сочи, че наложеното максимално по закон наказание се явява прекалено тежко и се иска неговото смекчаване, предвид наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се сочат направените от Здравков самопризнания и фактът, че той страдал от психично разтройство, неизключващо внеямостта му.

Съставът на Апелативен съд – Велико Търново е отхвърлил доводите на защитата, въз основа на които се иска смекчаване на наложеното наказание. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че независимо от това, че Здравков е направил самопризнание още във фазата на досъдебното производство, то не е способствало за разкриване на извършеното деяние, а е направено едва след като е имало достатъчно улики срещу подсъдимия. Поради това, то не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, извън това, че е предпоставка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 ал. 2 от НПК.

По отношение на твърдението на защитата, че подсъдимият страда от психично разстройство, неизключващо вненямостта му, съставът на ВТАС е приел като частично основателни твърденията на защитата. Независимо от това, съдът е счел, че значението на това страдание не следва да се надценява в широк смисъл и че не води до промяна по отношение на значителния превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съставът е приел, че твърдяното от защитата разкаяние и съжаление за извършеното от посъдимия е само декларативно и не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство.

Предвид установените по делото факти и обстоятелства, въззивният съд намира, че е налице изключително висока обществена опасност на деянието и на дееца, както и превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което наказанието е правилно определено от първоинстанционния съд в максималния възможен размер от 30 години лишаване от свобода.

Решението на Апелативен съд Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.