Иконописецът на Плевенския мавзолей – 160 години от рождението на Иван Мърквичка

Иван Мърквичка е български художник от чешки произход. Живописец, педагог и обществен деец. Той е крупна фигура в българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Ян Вацлав Мърквичка е роден на 24.04.1856 година в село Видим при Дуба в Чехия. Завършва Пражката академия на изобразителните изкуства (1873-1877) при Антонин Лхота и Мюнхенската художествена академия при Ото Зайц. Преди да дойде в България работи като учител в Прага и рисува в духа на мюнхехската живопис в тъмни цветове „Майка ми“ и „Баща ми“ от 1880 година. През 1881 г. идва в България по покана на Правителството на Източна Румелия и става учител в Пловдив. Запознава се с И. Вазов, П. Каравелов, П. Славейков, К. Величков. С тях обсъжда създаването на рисувално училище, но обявяването на Съединението проваля идеята.
Изкуството му се променя – тъмните цветове се заменят с ярките багри на българските носии. Прави много скици на селяни, създава първите си маслени картини- „Пловдивски пазар“ от 1883-1888г., рисува много портрети на исторически личности. През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба, участва в две изложби с Антон Митов, който също е учител там. През 1889 г. се премества в София. След три години за кратко се връща в Пловдив за участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); там той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“ и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението. През този период рисува най-известните си картини – „Ръченица“ в два варианта от 1894 г. и 1906 г.; „Задушница“ – 1895 г. и 1899 г. и други.

През 1896 г. заедно с Ан. Митов и К. Величков основава Държавното рисувално училище в София и става негов пръв директор от 1896 г. до 1900 г. Като директор оказва влияние върху оформянето на младите творци. Заедно с Иван Шишманов и Б. Михайлов създава първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България. От 1895 г. до 1899 г. заедно с Антон Митов редактира списание „Изкуство“ – първото българско списание за изобразително изкуство.

Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове – битов селски жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт. Той е също активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина. Отново работи с Антон Митов по илюстрациите на романите на Иван Вазов „Под игото“ – изданията от 1894 г. и 1896 г., и „Нова земя“ – 1896 г., народни приказки – „Педя човек – лакът брада“, спомените на Христо Ковачев за Васил Левски. През 90-те г. рисува голям живописен исторически цикъл „Страдания за свободата на България”: „В кърджалийско време” – 1897, „Пресладваният въстаник“- 1898, „Мъченици” – 1898, „Бащина глава” – 1898, „Ноктюрно на ужаса” 1898, „Хайдути” 1898 и др., както и първия образ на Паисий – 1898 в българската живопис. През 1900 г. прекарва известно време в Париж и рисува под влиянието на импресионизма – „Дървосекач“, „Лазарки“ – 1905, „Автопортрет“ – 1905 г.

През този период Мърквичка създава и високохудожествените си портрети:
„См. Салабашева” (1905), „Стоян Заимов” (1904), „Актрисата Мария Попова”, „Проф. Шоурек“. Мърквичка рисува и пейзажи: „Зимен пейзаж”, „Пътечка около р. Ерма”, „Селски пейзаж”, „Борисовата градина под късния сняг” (ок. 1919), „Маково поле” . Заедно с Антон Митов работи декоративни платна за Земеделската банка в София (1903) и за Параклис – мавзолей „Свети Георги Победоносец“ в Плевен – 1905 г. В него Мърквичка рисува иконите на „Богородица“ и „Свети Георги“ от царския ред и иконите от апостолския ред – св. Яков, св. Йоан, св. Лука, св. Матей, св. Павел, св. Петър, св. Симеон и св. Тома. Иконите са създадени според изискванията на академизма, реални исторически образи, а не религиозни типажи. Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник „Ал. Невски” в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: „Изкушението на Христос на планината”, „Христос между книжниците и фарисеите в храма”, иконата на Богородица от северния иконостас.

Мърквичка участва във всички изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България и в много международни изложби: Париж (1900, златен медал), Сен Луи (1904, златен медал), Венеция (1908), в Пилзен (1936 – ретроспективна), в Прага (1937 – ретроспективна). Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България, участва в изработването на герба на София. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
През 1921 г. Мърквичка се завръща в Прага. Рисува портрети на чешки културни дейци. Той прекарва всяка година по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из българския живот: „Пашкулочистачки”, „Пред пазар” и др. В този период Мърквичка започва да се подписва с български букви.
Професор Иван Мърквичка умира на 16.05.1938 г. в Прага.
Мария Лилова – Военноисторически музеи – Плевен