Плевенските музеи възхитиха Вазов

Есента на 1906 година. Паметниците в Плевен и околностите са пред завършване. На следващата година предстои тържественото им откриване по повод 30 години от Руско–турската война 1877/78 г.. Председателят на комитета „Цар Освободител Александър ІІ” поборникът Стоян Заимов, доволен от постигнатото, кани своя приятел – народния поет Иван Вазов, да посети Плевен и да разгледа направеното. Поредният далновиден ход на Заимов. Кой друг, ако не патриархът на българската литература, би могъл най-добре да оцени създаденото и с перото си да го представи пред българската общественост.
Вазов пише до своята приятелка Евгения Марс през есента на 1906 г.: „Господин Заимов ме пресили днес да го придружа до Плевен и Бяла, защото тръгва утре рано /по 7 часа/ и аз най–после се съгласих да направя с него тая разходка. Тя ми е негли нужна, защото от няколко дни страдам от безсъние.”

Не ще да е било лесно на Стоян Заимов да убеди Вазов да дойде в Плевен. Поетът обича да пътува преди всичко из българската природа, но усилията си струват. Вазов не само тръгва със Стоян Заимов, но и създава великолепния си пътепис „Ерусалими на българската признателност”. Плевен – Пордим – Бяла, пояснява в подзаглавие той, защото липсата на време не му позволява да посети четвъртата къща – музей, в която е бил Александър ІІ – тази в Горна Студена.
Поетът признава, че е имал искрено желание да посети новите плевенски музеи „за да изпълня едно отдавна галено в душата ми желание: да посетя мавзолея и къщите – музеи там, скъп спомен на освободителната война”. Няма как да е другояче, та нали Вазов пише „Падна плевен! Ден велик!” веднага щом научава за капитулацията на Осман паша.
Писателят е приятно изненадан от облика на града: „Плевен далеко стои от много наши провинциални градове, на които глухотата и сиромашкия изглед навяват тъга и меланхолия на посетителите.”
Нетърпеливият Стоян Заимов веднага след настаняването в хотела повежда Вазов към къщата-музей „Цар Освободител”. „Александър ІІ не се ражда всеки ден”, заключава поетът. Той е очарован не само от къщата, но и от градината, сред която е разположена. „Погледът и душата почиват при тия весели картини, пълни с толкова зеленина, светли багри, свежест и радост”.
След това двамата приятели се запътват към Мавзолея. Сградата на младия архитект Пенчо Койчев очарова Вазов и той чистосърдечно признава: „Първите думи като го видях бяха наивно егоистично възклицание: Защо тоя величествен паметник не е в София?”
Идва ред на Скобелев парк, където се извършват последни довършителни работи. „Лазурни езерца, пещерки от бигор отражават тихото есенно небе… От тоя чудесен Скобелев парк панорамата се открива величествена..”

На следващия ден Вазов и Заимов отиват в Пордим. С пристигането разглеждат къщата-музей, в която е първо е бил отседнал главнокомандващият – великият княз Николай Николаевич, а след това и императорът Александър ІІ.
Хората от Пордим ги канят на „сватбата на варненска учителка с богат селски ерген”, а по – късно „един циганин – цигулар услажда вечерта им с народни песни.” На другия ден двамата приятели посещават и къщата-музей, в която е пребивавал румънският княз Карол I. От Пордим Заимов и Вазов тръгват за Бяла. След Бяла Заимов продължава към Горна Студена, а Вазов се връща в София, защото има неотложни лични дела.
Два месеца по – късно, през декември, в списание „Българска сбирка” се появява пътеписът на Вазов. В него писателят казва: „…Тия къщи, сега още са малко известни, с времето ще станат места за поклонение на българския народ… Те са ерусалимите на българската признателност.”
Думи, неподвластни на времето.
Валери Какачев, Военноисторически музеи – Плевен