„Наздраве, 2016-а с…“ перкусионистката Василена Серафимова

В дните около Нова година в поредица от блиц интервюта, обединени под рубриката „Наздраве, 2016-а с…“, „Плевен за Плевен“ ще ви срещне с интересни и популярни хора от Плевенско, мнозина от които разнасят славата на нашия край не само в България, но и по света. С какво ще запомнят изминалата и какво си пожелават през новата година, какво ги вдъхнови и какво разочарова – бъдете с нас и ще разберете!
Ето какво сподели пред „Плевен за Плевен“ перкусионистката Василена Серафимова.

1. С какво ще запомните изминалата година в обществен и личен план?
Изминалата 2015 беше тежка година за цялото човечество. Човекът, с главно Ч, беше пряко засегнат, свободата, за която винаги сме се борили, или поне аз, морална и житейска, беше накърнена. Не само във Франция, страната в която живея вече 11 години, но и в Ливан, Кения, Иран, Ирак, Сирия, Либия, Турция и за съжаление още много държави… Безразсъдие, безсмислие, бездушност и безчовечие… Съжалявам, че изричам толкова думи започващи с „без-„… Само аз знам колко силно ми се иска първата ми мисъл за обществото през 2015 година да бъде позитивна…
В личен план, най-важното нещо за мен беше записването на първия ни компакт диск заедно с Тома Енко за световноизвестната звукозаписна фирма за класическа музика „Дойче Грамофон”. Това бе огромна радост, предизвикателство, лично желание да надскоча себе си (като написах кратка пиеса по този повод!) като музикант и човек. В този труден свят, това беше една от хубавите искрици надежда да направя нещо, което да носи радост и вдъхновение, което да носи позитивна и дълбока енергия, нещо за което се надявам и боря.
2. Събитието, което ви вдъхнови? Събитието, което ви разочарова?
Мисля, че съм по-често вдъхновена от хора, не толкова от събития. Не вярвам във събитията, тъй като те са преходни. Вярвам в хората, които ги създават. През 2015-а бях на концерт на големия джаз пианист Брад Мелдау. Силно ме впечатли с начина, по който владее всеки един музикален момент на сцената и по който успява да докосне всеки един от присъстващите в залата.
Имах щастието да свиря на концерти и да правя майсторски класове в най-различни страни и да се срещна с различни култури – Ирландия, Полша, Португалия, Гваделупа, Мароко, България, Холандия… Бях на последния концерт на Маестро Чунг, като диригент на Оркестъра на Френското национално радио, на който чух едно впечатляващо изпълнение на Петата симфония на Малер. Беше много вълнуващо и емоционално изживяване! Чух и един от най-невероятните оркестри в цял свят – Лондонския симфоничен оркестър не с кое да е произведение, а точно с „Пролетно тайнство” от Стравински и не в която и да е зала, а в новата зала на Парижката филхармония…
Определено музиката е изкуството, което ме вдъхновява най-истински и ми дава желание да продължавам да търся себе си непрестанно…
3. Накъде върви: светът, България, Вие?
Този въпрос е ужасно труден… Не знам дали трябва да отговарям, тъй като за съжаление съм песимистично настроена, или по-скоро реалистично… Хората в днешно време се нуждаят от пари, слава, власт…
Накъде върви светът? Трябва ли да отговарям наистина? Нали всички гледаме новини…
Накъде върви България? Не се интересувам от политика, защото това е синоним на корупция и себеизтъкване на хора, които не уважавам в по-голямата част…
Аз? Не знам! Опитвам се да запазя нещо позитивно, тъй като вярвам, че единственият начин светът да тръгне в по-добра посока е „домашната работа” на всеки един от нас. Като че ли всички трябва да се върнем в училище, да бъдем отново с чисто съзнание, като ненаучен и недокоснат бял лист… и трябва да нарисуваме по-хубав нашия собствен свят… А после ще му мислим за обществото…
Капчицата надежда, която ми остава, е в духовната култура, в изкуството, в любовта… В това, че все още вярвам, че нашите разлики правят и нашата сила. Че това дали сме „бели”, „черни”, „жълти” не е от значение… Всичко, което има значение е да бъдем по-добри с ближните си, а не да им завиждаме… Сега повече от всякога, нашия свят има нужда от това!
И не мога да се сдържа и да не кажа, че според мен е голяма грешка да се затварят оркестрите или културните учреждения под претекст, че „живеем в трудни времена” и нямаме пари за това. Моля ви, повярвайте ми, че още един построен мол, за съжаление, няма да направи времената по-леки. Единствено вътрешно богатият човек ще помогне светът да стана по-красив и мирен.
4. Какво, защо и на кого не успяхте да кажете? Направете го сега!
Успявам да кажа това, което мисля и чувствам на близките си. Те знаят и са го чували многократно… Не искам излишни сантименталности и думи. Опитвам се да показвам възможно най-точно и откровено чувствата и моите вярвания, но предимно на тези, които обичам.
5. Какво си пожелавате през 2016 – на себе си, на близките, на града Ви?
Желая на град Плевен да продължава да се разхубавява! На плевенчани – да бъдат отворени към света, да бъдат заинтересовани от културата, защото това е храната на душата, да бъдат здрави, усмихнати и по-активни! И в кръга на шегата, но с капка надежда – да дойдат на нашия Четвърти фестивал на маримбата и ударните инструменти през юли месец. Това е един от начините, по който чувствам, че съм все още активна плевенчанка – опитвам се да доведа в моя роден град хора и музиканти, които срещам по пътя си в чужбина. Надявам се, че това носи радост и щастие на моите съграждани!
На близките си желая повече моменти прекарани заедно с мен! Шегата настрана, желая им здраве и щастие. И да продължават да бъдат искрени, въпреки че това е трудно! На себе си – да успея да прилагам всеки ден това, което казах по-горе, тъй като не е лесно. А само да казвам, не стига – трябва да го правя. Така че се надявам да съм по-добра, здрава и отдадена на хубави хора с хубави идеали!
Специални поздрави и благодарности на целия екип на „Плевен за Плевен“, на който пожелавам една много успешна година!!!