Интересна инициатива по повод Националната седмица на четенето организираха в ОДЗ „Първи юни“ – Плевен

В Националната седмица на четенето – от 7 до 12 декември, всеки опита да се раздаде максимално в полза на идеята у децата да се усили и без това съществуващия /къде по-силен, къде по-слаб/ интерес към художествените четива. Извън стандартните инициативи – четения, размяна и подаряване на книги, създаване на библиотеки, гостувания на публични личности, разменни гостувания на деца от образователните институции, в ОДЗ „Първи юни“ са опитали и друго – дейности с по-интериорен характер, които да проследят самото въздействие на художествения литературен факт върху неукрепналата още и неоформена детска душевност, както и комплекс от въздействия чрез средствата на различни жанрове от изкуството, за да се постигне оптималност във възприемането. Това съобщава директорът на детското заведение Александра Иванчева.
Как детето възприема литературна творба? Книгата си е книга, текстът си е текст. За да е пълноценно възприемането, необходимо е да се въздейства върху детското съзнание и върху детските чувства. Ако детето е четящо, то ще чете, а илюстрациите ще му помагат да преживява текста. Ако детето не умее да чете, четецът или разказвач е важен. Четящият, но не преживяващ текста, може да провали цялата художественост.

„Заедно с децата от най-малките възрастови групи бе организирано литературно „четене“. Това, което се случи, беше художествено разказване, придружено с илюстриране „на живо“ на популярна детска приказка. В ролята на разказвача беше един от учителите на групите – Валя Петкова. Опитна в изразителното разказване, тя опита да оживява всяка дума, за да рисува с гласа си случващото се сюжетно действие. Съобразявайки се с действеното мислене на децата, тя добавяше към разказването и действия, които малките извършваха, за да възприемат съдържанието“, разказа още директорът на ОДЗ „Първи юни“.

В ролята на илюстратор е влязла Ралица Гетева – художник, ръководител на Арт школа „Таланти“ и чудесен родител. Тя е илюстрирала „на живо“ сюжета на приказката и в серия от илюстрации разказваше художественото действие със средствата на изобразителното изкуство. Така в симбиоза, върху детската чувствителност въздействаха едновременно различни видове изкуство. „Малките просто отвориха очи и уста и останаха безмълвни. Ралица се стараеше да следва разказвача, за да улесни образното мислене на децата, но тя самата се вглъби и личеше, че потъва в художествената дейност, която извършва. Разказвачът и художникът намериха точната мярка в поднасянето и на литературния, и на изобразителния факт, за да постигнат художествена изразителност“, споделя Александра Иванчева.