Днес е Сирни Заговезни! Иска се прошка!

Сирни Заговезни е обичай, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена – Сирници, Сирни поклади, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през година /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката. В българската народна традиция празника обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие.
На този ден, влюбените момци хвърлят в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени доВеликден.
На празникът се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“ , а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“. В християнският смисъл да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш ВъзкръсналияХристос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве.