Апелативният съд в Търново върна за ново разглеждане делото за убийството на Мишел

С Решение от 10 февруари състав на Апелативен съд – Велико Търново е отменил присъдата на Окръжен съд – Плевен, с която 17-годишният Мирослав Димитров бе признат за виновен в това, че на 29.03.2014 г. в Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил 19-годишния Мишел Коцев. Ще припомним, че ОС – Плевен осъди Мирослав на шест години лишаване от свобода, като наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ режим в Поправителен дом. С решението на Апелативния съд в старата столица, обаче, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – Плевен.
Според въззивната инстанция, присъдата на Плевенски окръжен съд е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при цялостен анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е щял да достигне до извода, че събраните по делото доказателства не кореспондират с изложеното в обвинителния акт и не подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като основното противоречие касае соченият механизъм на извършеното убийство. На следващо място, противоречие се съдържа и в самия обвинителен акт. Доколкото в първата негова част прокурорът изцяло обосновава, че деянието съставлява престъпление умишлено убийство, извършено с особена жестокост, то на стр. 4 от същият е записал, че „…действията на обвиняемия многократно превишават пределите на неизбежната отбрана“. При наличието на тези фрапиращи противоречия, решаващият съд е бил длъжен да изпълни задължението си за разкриване на обективната истина и да откаже искането на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 372 ал.4 от НПК.
На следващо място, съдът е приел, че след като е направено изявление от защитата и от подсъдимия за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, то не съществува процесуална пречка за това и с определение е открил съкратено съдебно следствие, без да е направил констатацията, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства. Тази констатация е втората основна предпоставка за поставяне на началото на разглеждане на делото по диференцираната процедура, но тя е направена от съда едва след приемането на писмените доказателства по реда на чл. 283 от НПК и след предявяването на веществените такива по чл. 284 от НПК. Едва след тези действия са разяснени и правата на подсъдимия и уведомяването му, че направените от него самопризнания ще се ползват от съда при постановяване на присъдата. С така извършеното е нарушен реда на провеждане на съкратеното съдебно следствие, тъй като доказателствата по ДП са приобщени преди да е факт констатацията, че същите подкрепят направеното самопризнание.
Констатираните и допуснати нарушения, касаят процесуалната дейност на първостепенният съд, тъй като е провел специалната процедура по съкратено съдебно следствие, от една страна, без да са налице предпоставките за това, а от друга не е спазил и процесуалния ред за провеждането му.