„Иваничка“ спечели конкурса за „Най-добра кьорава кобила“ в Тръстеник

07.01.2015 12:55

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ритуалът “Кьорава кобила” е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Ивановден, от много години назад по инициатива на НЧ ”Неофит Рилски-1872”. Свързан е с легендата за спасяването на тогавашното село от турско разорение, както и с друга легенда, записана и преразказана от местния самодеец и читалищен деец Симеон Кънчев. Населението на селото е било с особен статут и е плащало данъците си към Османската империя в коне. Кобилата на един селянин Иван ослепяла, за да не се налага да я убива собственоръчно, той я оставил в полето. Минало се време и в селото избухнала болест по конете, от която всички измрели. Тогава посред зима, на 20 януари (Ивановден) (сега се празнува по нов стил на 7 януари), пред портата на Иван се спряла същата кобила с няколко малки кончета. Когато невярващият стопанин излязъл, старата кобила се свлякла и умряла пред очите му. Но благодарение на нейните кончета тръстеничени отново завъдили коне и успели да си платят данъка.
Ритуалът “Кьорава кобила” започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Движението им е съпроводено с много шум, песни, викове и закачки. Стопаните посрещат с желание тези “гости”. В групата задължително присъстват: „кобилата” – това е дървена конструкция завита с черга, най-често „колна”, полуподвижна дървена глава с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които често пъти изпълняват движения придаващи комедийност на образа. Кобилата се води от „старец” – мъж облечен в бяло абено облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, обвиващ няколкократно кръста. Старецът е гримиран твърде самобитно с брада, вежди и мустаци от вълна или коноп, изписан със сажди и поръсен с брашно, закичен с червено мушкато. В ръцете си държи тояга, с която направлява движенията на кобилата. Той всъщност е и водач на групата.
Тази основна група е придружена от маскирани участници: булка и младоженец. „Булката” – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с твърде комична булчинска носия. „Младоженецът” – по-дребен и по-слаб от булката, който през цялото време твърде пародийно прави опити да я целуне, гали или бие, и в зависимост от това се смее или плаче. Като допълнителни персонажи могат да присъстват: „поп” – който венчава, чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода, „доктор” – който лекува падналата или болна кобила, а наред с нея лекува и хора, често пъти по твърде осезателен начин, „баба с бебе” – стара баба с малко бебе, която обикновено иска от стопаните храна да го храни, „магаре” – човек, който носи даровете и др.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
В основата на маскарада е кобилата и нейното “разиграване”. Тя ляга на земята, защото чака да я подковават, защото е болна, уморена или просто капризничи. Рита, играе с подскоци, напада момите от семейството или младата стопанка. Често пъти младежът, който е на втора позиция непредугажда посоката на движение на първия и това придава комедийност на образа. По време на целия ритуал се пеят песни и се разменят закачки. Стопаните даряват гостите с наденица, сланина, месо, краваи и парички. Черпят ги с вино, орехи, пуканки. Като обхождат селото дружината непрекъснато плаши, гони, шеговито напада срещнатите или по-любопитните жители. Посетеният дом се счита за защитен от болести и лоши неща, и е благословен за цялата година.
Заключителната част на празника тази година бе днес на площада, където присъства и населението на Тръстеник на организирания от читалището конкурс за ”Най-добра кьорава кобила”. В уговорения час пъстрите и шумни групи приключват с обхождането на домовете и се насочват към определеното място. Тук се повтарят някои от действията като “разиграването” на кобилата, раждането на малко конче, венчавка, крадене на невеста и др. Зрителите неминуемо се включат в изпълненията, тъй като от време на време маскираните се обръщат към тях като ги провокират с жестове, действия и думи. ”Кобилите” често пъти разпръскват гледащите или се нахвърлят върху тях. Изпълняват се народни песни, отправят се поздрави и послания за именниците. Понякога присъстват и каручка с рало, крина, сито и слама. В каручката седи бабата с бебето. Пали се и огън на площада, а кобилите подскачат още по-лудо, а наоколо хвърчат искри.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Празникът Ивановден и съпровождащия го мистичен ритуал „Кьорава кобила” е многоочакван празник. Тази година за участие се бяха записали 10 колектива, които са кръстени на деня Ивановден. Гости от Община Долна Митрополия бяха кметът на Общината Поля Цоновска както и председателят на Общинския съвет Петър Петров. На празника беше поканен и кметът на Тръстеник Васко Петков. По традиция всяка година от читалището канят и отец Стефан от местната църква „Успение Богородично” за благословия на населението на Тръстеник. Обичаят е съхранен и до днес. Той крие в себе си дълбок жизнеутвърждаващ и художествен смисъл, а това прави живота на хората от град Тръстеник по-красив и разнообразен и неотделимо свързан с духа на българските традиции, самобитност и фолклор.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Журито в състав Силвия Диянова, Павлин Генчев, Александър Атанасовски присъди специална награда на кобилата „Тръстенишки хъш“ с водач Енислав Дашев, които празнуват и своята 10-годишнина. Първо място получи кобилата ”Иваничка” от Клуб „Съхрани българското“ при СОУ ”Евлоги Георгиев” с водач Стефан Анов, второ място получи кобилата ”Ивка 5 звезди” с водач Георги Христов, трето място кобилата „Ивайла 1” с водач Кристиян Петков. Бяха връчени и много поощрителни награди.
Автор: Галя Кучева, секретар на НЧ „Неофит Рилски“ – Тръстеник

#тагове:

НАЙ-НОВИ: