Мадлен Алгафари се срещна с учители и ученици в СОУ „Иван Вазов“

И тази година продължават редовните ни срещи с Мадлен Алгафари по проекта „Училище за училището“, по който СОУ „Иван Вазов“ продължава да работи. Известната българска психоложка и терапевтичка при последната си визита обеща, че отново ще се видим и сега тя изпълни дадената дума.

На 5 декември г-жа Алгафари посети СОУ „Иван Вазов“, за да проведе поредните работни сесии, които този път бяха две. Първата беше с преподавателския колектив, а втората- непосредствено след това, с деветокасниците от училището. Двете групи се срещнаха с психоложката поотделно, за да може проведените дискусии да бъдат по свободни.
Сесията с учителите беше, както винаги, наистина полезна и интригуваща. Гостенката подробно ги запозна с впечатленията си от образователната система в Америка. След като учителите излязоха от зала „Европа“, където се състоя срещата им с Мадлен Алгафари, учениците влязоха на тяхно място, за да прекарат и те малко време с известната психоложка. Това е първият допир на нашите деветокласници с нея и липсата на определен сценарий за часа им даде възможност да задават въпроси от всякакво естество, да попитат за всичко, което ги вълнува и което се срамуват да обсъждат със своите родители и учители.
Първата обсъдена тема бе защо хората се срамуват. Психоложката поиска да разбере дали деветокласниците правят разлика между понятията „вина” и „срам”, тъй като грешката тези думи да се приемат за синоними е често срещана. Тя обясни, че вината се отнася до конкретно- събитие, постъпка, дума, и е спрямо някакъв външен коректив. Срамът, от друга страна, е значително по-дълбок вътрешен конфликт. Той засяга цялата личност и е насочен навътре. Срамът е резултат от самоосъждането на хората за това, че не са достатъчно добри, достатъчно красиви, достатъчно кадърни, не притежават достатъчно от дадено качество. Ето защо другото име на срама е недостатъчност, а негово противодействие, противоотрова, е работата за повишаване на самооценката на дадения индивид.
Това обяснение обаче породи друг въпрос. „А какво става, когато самооценката ни е прекалено завишена?”- попита един от деветокласниците. Гостенката разясни, че както занижената, така и завишената оценка води до трудности, а добра самооценка е само онази, която е действителна, вярна.
Учениците също така се поинтересуваха как г-жа Алгафари е станала именно психолог. „Така се случи, не съм го търсила.”- бе нейният отговор. Тя призна, че по начало е била привлечена от историята, но тъй като балът й при кандидатстване не е стигнал за тази дисциплина, тя е попаднала в средите на психологията. Така е дошло и самоосъзнаването, че това е найното нещо. Жената призна, че в днешно време психологията е станала доста популярна, изместила е по рейтинг дори и правото. Наблюдава се също така и бум на желаещи да изучават тази наука, а сред обществото се е зародила тенденция за търсене на истината, поради което и самата работа на психолозите е на мода.
Друга вълнуваща за учениците тема беше тази за сънуването. Гостенката им разказа, че те имат свой език. Когато ги тълкуваме никога не трябва да гледаме буквално на нещата, защото сънищата говорят с метафори. Ето защо не трябва да се вярва на съновници например. Сънищата също така са полезни. Те са вид халюцинация и чрез трях подсъзнанието преработва емоциите, натрупани през деня.
Дискусията бе насочена и в други посоки, какво е дежа вю, каква е разкликата между осъзнатост и интелигентност, съществува ли левитация и прочие. Времето обаче беше ограничено и срещата, за съжаление, дойде към своя край. Едно обаче е сигурно- часът не беше загубено напразно.
Автор: Силвия Тачева, 11и клас