С куп впечатления се завърна от руския град Лобня плевенска писателска делегация

Плевенска писателска делегация се завърна от Лобня, Русия. От 21 до 26 април плевенските поетеси Лалка Павлова – председател на сдружението на писателите в нашия град, Татяна Духлинска и Албена Декова-Атанасова, членове на Управителния съвет на дружеството, бяха там по покана на Управлението на културата към Администрацията на град Лобня и литературното творческо обединение ЛИТО „Ладога”. Срещата премина под знака на обявената в Русия 2014-а за година на културата.
Тържественото откриване на визитата на делегацията от Плевен бе на 22 април в Художествената галерия, където бяхме посрещнати с хляб и сол по български обичай и приветствани от Тамара Козлова – началник на Управлението на културата, която каза, че плевенските гости са довели в Лобня българското слънце, тъй като до този момент времето било мрачно, студено и дъждовно. От името на администрацията на града българските гости бяха приветствани и от Тамара Василевна, почетен гражданин на Лобня и член на Градския съвет. Тя разказа как през 70-те години е пътувала на прословутия „Влак на дружбата” и за 2 дни е обиколила цяла България, като е пребивавала и в Плевен. От нашия град си спомня Вечния огън пред Мавзолея. Повече от половин век са срещите с България на Всеволод Кузнезов, ръководител на ЛИТО „Ладога”. Той благодари на нашия съгражданин Веселин Георгиев, който за съжаление неотдавна ни напусна, но благодарение на когото се осъществи връзката между плевенската и лобненската творчески организации, като Светлана Наумова и Евгения Титова бяха участници в Деветата международна писателска среща в Плевен „Побратимени светове”. Управителят на галерията и домакин на откриването, Владимир Коробков е бил преподавател в училището при руското посолство в София (1983-1987 г.), както и в Софийската художествена академия. Неговият творчески път започва от България, където в онези години прави първите си изложби. Лалка Павлова подари на галерията графика с Мавзолея в Плевен на плевенския художник и поет Валери Петров.

След приветствията, програмата продължи с представянето на издадения от руските ни колеги поетически сборник „Плевенски мотиви”. В него са намерили място 18 плевенски поети (Албена Декова-Атанасова, Валери Петров, Вера Стефанова, Весела Димова, Веселин Чернялски, Витка Витанова, Виолетка Петкова, Димитър Цанов, Емилия Трифонова, Здравка Шейретова, Калин Донков, Лалка Павлова, Люлин Занов, Осман Мустафов Росица Василева, Станислав Пенев, Татяна Любенова, Христина Комаревска). Изданието е на ИД „Великороссь” – Москва с редактор Галина Момонтова, която е и един от преводачите. Книгата съдържа стихотворения на български и паралелния им превод на руски език. Нейната поява става благодарение на Александър Сергеевич Кузнецов, оказал финансова подкрепа за издаването на поетическите преводи. През цялото време на визитата във всички мероприятия, имахме възможност да представим своите стихове от този сборник на български език, а преводачите ни – на руски. Освен нашите собствени стихотворения, бяха четени и творбите на останалите плевенски автори, включени в сборника.

Град Лобня е млад град – едва на 50 години. Възниква около 5 села и река Лобня. Името му произхожда от руската дума лоб – чело, или високо място. Реката сега е в трап в земята, защото е заливала в миналото сградите. На места е избила в малки, романтични езерца, около които са разположени ресторанти, паркове, детски площадки. Често могат да се видят в тях да плуват патици, а рядката езерна чайка е част от герба на града. Историческото значение на град Лобня е в това, че в далечната 1941 г. оттук е минавал пътят на немското настъпление към Москва. Градът е на 25 км от столицата. Точно тук са били решаващите боеве от контранастъплението на Червената армия. Затова и експозициите в Лобненския исторически музей са пълни с донесени от хората артефакти от околните полета, напоени с кръвта на защитниците. Костите им са събрани в 5 братски могили.
Днес градът расте и се развива. Вижда се ново строителство на многоетажни жилищни сгради. 60-хилядното му население се радва на една галерия, един театър с голяма и камерна сцена и куклен театър, Дворец на спорта, където неотдавна се е провело международно състезание по фехтовка, Дворец на културата, зоологическа градина, има 2 новопостроени детски градини, едно ново училище в строеж и др.
За всичко това ни разказват Андрей Дзюбенко и Светлана Наумова от Лобненския исторически музей по време на обзорна екскурзия из града. Музеят се намира в приземния етаж на жилищен блок в непосредствена близост до мястото, на което са стояли трите зенитни оръдия, спряли нашествието на немските танкове и пехота към подстъпите на Москва. В самия музей, разположен на неголяма площ – едва 3 стаи, се проведе и първата творческа среща на членовете на ЛИТО „Ладога” с плевенските поетеси. Звучаха стихотворения на български и руски език, пяха се български и руски песни.
На следващия ден, 23 април, посетихме Музейно-мемориалния комплекс „Музей за историята на създаването на танка Т-34”. Негов президент е Лариса Василева-Кучеренко, известна руска поетеса, прозаик, драматург, публицист, преводач, член на Световния женски форум. Някога в нейния дом е поставено началото на събирането на музейните реликви. Днешният музей на танка се намира на мястото, където е била къщата й. Нейният съпруг е един от създателите на танк от среден тип. В негова памет Лариса Василева започва своето фундаментално дело. Музеят проследява родословното дърво на Т-34, неговите технически подобрения, завоюваните с негова помощ битки от Втората световна и Великата отечествена война. Музеят е открит през 2001 г. по случай 60-годишнината от контранастъплението на съветската армия в Битката за Москва. Разположен е на 2 етажа от сградата, а 8 танка са разположени на открита площадка. На мемориалната площадка се издига 4-метров паметен кръст с камбанария, направена от танкови елементи. Оказа се, че Лобня и Плевен са свързани с близка историческа съдба. И в двата града се водят решаващи за изхода на военните действия сражения. На 10 декември 1877 г. в Руско-турската освободителна война пада блокадата на Плевен с предаването на Осман Паша и се отваря пътя на Освобождението на България, а на 5-6 декември 1941 г. на полетата в Лобня започва Контранастъплението на Червената армия и така германците са спрени само на 25 км от Москва.
Същата вечер на Камерната сцена на театъра в Лобня, Галина Мамонтова, член на Съюза на писателите в Русия, представи поетичния спектакъл „Ще ви разкажа за себе си…” по стихове от новата й книга „Момиче в рокля от памук”. Заедно с творбите от стихосбирката, посветена на нейната майка, тя рецитира и преведените от нея произведения на плевенските поетеси.
На следващия ден заедно със своите домакини бяхме на обзорна екскурзия из Москва и посетихме Червения площад, паметника на Кирил и Методий и Параклиса-паметник на гренадирите, паднали в боевете за Плевен. Паметникът е открит на 27 юли 1887 г. По време на съветската власт паметникът е затворен. От 1993 г. той се стопанисва църквата, като се извършва неговата реставрация. Ежегодно на паметните дати 10 декември и 3 март се отслужват панихиди.

Разходихме се още по знаменитата улица „Арбат” и се снимахме пред паметника на Булат Окуджава, паметника на Александър Пушкин и Наталия Гончарова и пред фонтана-скулптура на принцеса Турандот пред Държавния академичен театър на името на Е. Вахтангова.
В последния ден от нашата визита делегацията ни посети Музея на хляба и историята на руската кухня в училище №4 в Лобня. В Русия всяко училище и детска градина имат собствен тематичен музей, който се изгражда със съвместните усилия на педагози, ученици и родители, като опитът се предава от поколение на поколение. Учениците от училището разказаха историята на създаването на музея и на свой ред се интересуваха от живота в България, от народните обичаи, митове, легенди, народните инструменти и бит на българина.
Заключителният концерт се състоя в училище № 9. Участие в него взеха хорова капела „Елегия”, училищни танцови и хорови формации, певицата Алла Акопян – лауреат от международни конкурси и др. Прозвучаха стихове на руски поетеси от ЛИТО „Ладога” и Лариса Токун – ръководител на литературно-поетическото студио „Глагол”. Евгения Титова, секретар на ЛИТО „Ладога”, припомни с презентация участието на руската делегация миналата година в Международната писателска среща „Побратимени светове” в Плевен.
Раздялата със сродните славянски и поетични души на нашите домакини бе трудна, но на изпроводяк, те ни подариха кукли на радостта, които сами сравниха с нашите мартенички. Куклите на радостта звънят и се слагат също по дърветата като нашите Пижо и Пенда. И паралелите не свършват дотук. Те ще продължават от среща на среща.
Текст: Албена Декова-Атанасова