Честита е къщата, в която се отбият лазарки

Православната църква посвещава днешния ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания, Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. Нашият народ нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден.
Лазарица е женитбен обичай, затова имаме обличането на лазарката със сватбени дрехи – това е единственият ден, в който мома може да се облече с дрехите на своята омъжена кака или снаха, разказа ръководителят на Отдел „Етнография“ в Регионалния исторически музей в Плевен, Соня Кинова. По думите й, идеята е дрехата да пренесе състоянието на булката към момичето, което я е облякло. Групите лазарки традиционно са две – малките лазарки, които майките и бабите водят по съседите и големи лазарки – моми, които вече могат да бъдат избирани за булки. Втората група се събира от деня на Свети четиридесет мъченици – 9 март, и започва да учи лазарските песни.

Главният етнограф в плевенския музей сподели също, че организацията се е правила по махали, като групите са били от между 6 и 8 момичета. Къща, в която ходят лазарките, е честита, посочи тя, отбелязвайки, че момичетата не се отбиват само там, където наскоро е починал човек. „За всеки от къщата има специална песен – за мома, за ерген, за стопанин. Вярвало се е, че лазарките са връзката между небето и земята, те носят пожеланията и на този ден успяват със своята песен да донесат на семейството здраве и благополучие“, разказа още Соня Кинова.