135 години от обявяването на София за столица

На 3 април (22 март стар стил) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България. След Освобождението на България на преден план излиза и въпросът за определяне на столица. След сключването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков, оглавяващ Временното руско управление на новоосвободената държава, установява седалището си в Пловдив. След подписването на Берлинския договор обаче, Източна Румелия, чийто главен град е Пловдив, е обявена за провинция с административна автономия, васална на Турция. Това принуждава князът да се премести в София. Така градът де факто става политически и административен център на България, но не и де юре. Различни видни личности дават и други предложения за столица – старопрестолният Търново, Пловдив – като най-голям град по това време, дори Русе. Скоро обаче надделява мнението, че главен град трябва да стане София. Голяма роля за този избор изиграва проф. Марин Дринов – управляващ отдела за народното просвещение и духовните дела във Временното руско управление.
Той поддържа тезата, че София се намира в центъра на българските етнографски предели, обединяващи Македония, Тракия, Мизия, Добруджа, а също и че лежи на пътя, свързващ Европа с Азия. С тези доводи се съгласяват и редица изтъкнати общественици като Драган Цанков, Григор Начович, Марко Балабанов, Петко Каравелов и др. Решаването на проблема обаче зависело и от Русия. Проф. Дринов успява да убеди и княз Дондуков-Корсаков в предимствата на град София. При приемането на Конституцията във Великото народно събрание в Търново, по време на заседанието от 22 март (3 април) 1879 г. с пълно единодушие е взето решение – за столица на България е обявена София.