Над 1000 са българите, чакащи за бъбречна трансплантация

Болшинството от хората не знаят, че мозъчната смърт не е толкова честа – за жалост, мнозина губят живота си след черепно-мозъчна травма или мозъчен кръвоизлив, но не винаги те изпадат в мозъчна смърт. Това сподели в Плевен директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация, д-р Мариана Симеонова. Повод за визитата й в нашия град бе провелия се вчера в Медицинския университет семинар на тема „Проблемите на редките болести“. Тя посочи, че причината за ограничения брой донори в нашата страна едва ли е в координаторите. „Няма как да скрием, че в последно време броят на анестезиолозите и реаниматорите сериозно е намалял, а те не работят само при възникване на донорска ситуация. Те са постоянно в тежки дежурства и благодарение на тях, както и на хората, разрешили органите на техни близки да бъдат дарени, от началото на тази година бяха налице няколко трансплантации“, отбеляза шефът на Агенцията по трансплантация. Д-р Симеонова подчерта, че има болници в страната, в които е останал само един човек със специалност. А това означава, че той може да не се прибере у дома в продължение на дни, изтъкна тя.

Мариана Симеонова не отрече, че другият сериозен проблем е консервативността на българина по отношение даряването на органи. Единственият начин това да бъде променено е с непрекъснато обясняване, а според мен увеличаването на донорските ситуации през тази година е и в резултат на това, сподели специалистът. Д-р Симеонова заяви, че няма опасност от сценарии с трафик на органи, каквито сме свикнали да гледаме по филмите, обяснявайки, че самата процедура е твърде сложна и в интервенцията участва екип от поне 20 човека.
Също така, тя опроверга мита, че можеш да бъдеш убит или да не бъдеш лекуван, за да се превърнеш в донор. „Ако един пациент с черепно-мозъчна травма или мозъчен кръвоизлив не се лекува правилно, той не може да бъде и донор, тъй като неговите органи вече са увредени. Хората не са длъжни да знаят това, но ние сме длъжни да им го обясним“, посочи д-р Симеонова. Колкото до въпроса дали възрастта на донора е от значение, тя посочи, че това е определящо основно при трансплантация на сърце. Но не е проблем едно здраво сърце на човек на възраст над 50 години също да бъде трансплантирано. Още повече, ако и реципиентът е на тази възраст“, сподели директорът на ИАТ.
На въпрос колко са българите, чакащи за бъбречна трансплантация към настоящия момент, д-р Мариана Симеонова сподели, че те са над 1000. Освен тях, обаче, има и много други пациенти, които са на диализа, но все още не са взели решение за трансплантация, отбеляза тя.