Иво Хаджимишев: Днешният фотограф трябва да е много находчив и конкурентоспособен

Иво Хаджимишев е роден е на 12 септември 1950 г. в семейството на потомствени интелектуалци. Син е на оперния режисьор Михаил Хаджимишев и сценографа Ани Хаджимишева. Неговият дядо – дипломатът Панчо Хаджимишев, 17 години е бил пълномощен министър в Лондон, Рим и Атина. Иво Хаджимишев се занимава професионално с фотография от 1969 г. От 1973 г. е художник-фотограф от промоцията на Министерство на културата. През 1975 г. завършва Колеж по изкуствата „Bournemouth and Pool College of Arts“, Великобритания със специалност фотография. От същата година е пожизнен почетен член на Кралската фотографска асоциация, Великобритания. През периода 1975-1989 г. Хаджимишиев работи като фоторедактор в сп. „Отечество“, а след промените става сътрудник на Асошиейтед Прес. През 1991 г. е съосновател на „Фомус“ ООД – официален дистрибутор на Кодак за България и консултант „Професионални продукти“ във фирмата. През 1995 г. е съосновател на сп. „Сега“, където е билдредактор до 1999 г. През периода 1999-2003 г. е фоторедактор на сп. „Жената днес“ и сп. „Наш дом“. През 1996 г. става съучредител на Българско фотографско сдружение (БФС). От 2000 г. е председател на Сдружението и член на журито в ежегодния конкурс „Канон – снимка на годината“. От 2003 г. Хаджимишев завежда отдел „Артистична фотография“ в Национална художествена галерия. Автор е на над 20 самостоятелни колекции от фотографии и фотоесета, представени предимно в чужбина: Англия, Австрия, Холандия, Франция, Италия, Литва, Полша, Нигерия, Унгария, Мексико, САЩ.
Вчера изтъкнатият ни фотограф бе специален гост в Плевен по повод откриването на фотоизложбата „Незаличимо“, включваща кадри от архива на БТА.

– Г-н Хаджимишев, вие сте човекът, аранжирал кадрите, представени в „Незаличимо“. Какво е чувството да се докосваш до тези безценни артефакти?
– Всяко едно от представените изображения е на световно ниво и според мен вече е време и българската фотография и фотожурналистика да бъдат забелязани от големите форуми. Аз помня повечето от авторите на снимките в тази изложба, като всеки един от тях е работил много искрено и самоотвержено. Това се вижда и от самите фотографии. Някои от тях са на повече от 80 години, но остават неостаряващи. Защото не са правени следвайки модата и тенденциите, а честно и откровено, от професионалисти, които са отразявали събитието такова каквото е. А това е един голям урок и за новите поколения, които могат просто ей така да направят хиляди снимки с големите си дигитални фотоапарати. В тази изложба те ще видят истинската фотография на филма, създавана въпреки голямата оскъдица на материали. Всеки фотограф е трябвало да пести патроните си, така да се каже, и затова е стрелял точно.
„Незаличимо“ е една изложба за гледане и за четене, защото и самите информации към снимките са много интересни. Неусетно измина една година откакто съставихме тази изложба, но няма никога да забравя макетите, които бях разположил в заседателната зала на БТА и как всеки един човек от нашия екип даваше заглавие на отделните пана. Това бе едно събиране на умствената енергия и културата, за да се получат тези кратки изстрели с дума и фотография.

– Лично вас на какво ви научи фотографията?
– На лаконичност. Защото в този стоп кадър за части от секундата трябва да вземеш решение и да извадиш най-важното от ситуацията, в която се намираш в един застинал образ, който не може да се защити с движение, с развитие или звук.
– Кой е вашият най-точен изстрел?
– Все още е рано да се каже. В момента се намирам в мъртва точка, тъй като съм имал повече от 30 години активна фотожурналистическа дейност. А човек трябва да знае кога да слезе от сцената и тази динамична лента, която е отразяването на живота. Сега се занимавам по-скоро със съставяне на изложби и колекции.
– А имате ли си любима фотография?
– Трудно е да посоча, защото архивът ми е твърде голям, разпилян и частично загубен. Когато закриха списание „Отечество“, никой не ме предупреди да си прибера негативите и така все едно 17 години бяха изтрити от паметта ми. Така че, времето ще покаже. Докато в настоящата изложба вие ще видите фотографии, изминали неговите изпитания. Те остават и това е сигурно. Затова и за мен бе огромна отговорност да работя с негативите на хора, които вече ги няма. Аз го направих с цялото си уважение към тях и мисля, че това личи от изложбата.
– Търсят ли ви днес младите фотографи за съвет?
– Слава богу, не. Мисля, че хората сами трябва да стигнат до своите заключения. Например, в конкурса „Канон – снимка на годината“, в който вече 12 години съм отговорен за организирането на цялата изложба, все още не са ме убили с камъни за взетите решения (смее се). Но ми прави впечатление, че когато изложбата се открие и отличените в нея вземат своите награди, повечето от тях не се сещат да поприказват с който и да било член на журито. Може би смятат, че това им се полага. И това е така, поне в момента…

– Притежават ли, според вас, добро око съвременните фотографи?
– Мнозина от тях имат добро око, а и средствата, с които те работят днес, много ги улесняват. Да не говорим за бързината, с която едно изображение обикаля планетата, благодарение на новите технологии.
– И после бива „лайкнато“ стотици или хиляди пъти в социалните мрежи…
– Тези „лайкове“ са малко като чалгата в живота. Те са пробивни, но човек не бива много да им се доверява. Поне аз се пазя от тях, както и от тематичните форуми и дискусии. Освен това, не уважавам хората, които не излизат с истинските си имена, когато искат да кажат нещо.
– Какъв трябва да бъде съвременният фотограф?
– Много находчив и конкурентоспособен. Защото особено в по-малките български градове животът на фотографа, а и на журналиста, е много труден. Да не говорим пък на какво са подложени работещите в частните издания – сами виждате как е парцелиран печатът и за какви цели се използва. Затова още в началото на демократичните процеси в България, когато всички бягаха към частните издания, аз казах „Пазете националните медии – това е мястото, където ще бъдете защитени като професионалисти“.