Самолечението на вирусни инфекции и грип води до поражения в белите дробове и сърцето

Днес обявиха грипна епидемия. Мъглите станаха неизменна час от денонощието ни от месец насам. Какво носи мъглата, какво вдишваме чрез нея и има ли начин да се предпазим от белодробни усложнения в сезона на грипа, за разговор потърсихме д-р Владимир Трифонов, специалист по пулмология и фтизиатрия в „МБАЛ Св.Панталеймон-Плевен”.

„Мъглата е атмосферен феномен. В големите градове тя се образува и от смога, който се стеле. Всичко това допринася да не дишаме чист атмосферен въздух. Дисперсната система на мъглата е съпроводена от индустриални или химически замърсители, но е и носител на бактериални инфекции. Когато те се появят в сезони, в които биологичния часовник на човек е настроен да посреща ниски температури той се обърква. От там се появата остри инфекции от рода на вирусните или от обостряне на хронични белодробни заболявания, каквито са бронхиалната астма, Хроничната обструктивно белодробна болест/ХОББ/ и бронхектазиите. Високите температури от 12-15 градуса, които не са естествени за периода е, че те предразполагат развитието на вирусните и бактериални заболявания. Естествено когато времето е по-топло контактите на хората са повече и по-чести. Това води до предаване на въздушно – капковите инфекции от един индивид на друг. Особено в екипи, в които се работи в общи помещения – банки, офиси, болници, детски градини, училища и др., инфекциите се обменят. За сега няма обявена грипна епидемия, а патологията е смесена. Вирусът на грипа не е доминиращ. В момента са изявяват вирусни инфекции от типа на еховирусите, на коксаки вирусите, които протичат по определен клиничен тип. Обикновено се започва с общо неразположение, температура и главоболие, тъй като се повишава секрецията в областта на горните дихателни пътища. Отичат задните носни ходове, получава се излив на секрет, който е лепкав и трудно отхрачващ. По този начин се създава среда за поселване на бактериални инфекции. Хората се чувстват общо отпаднали, с главоболие, а температурата им обикновено е около 38 градуса. Появява се и непродуктивна кашлица. Често кашлицата се обуславя от оток на лигавиците в областта на горните дихателни пътища. Характерни са мускулните болки и болка областта на очните ябълки. Пациентите са дехидратирани, тъй като се потят, не се хранят, избягват да приемат течности, защото имат усещане за гадене и повръщане. Понякога тези инфекции освен с описаните симптоми протичат с разстройство, което е изява на вирозата. Когато инфекцията продължи повече от 3-4 дни, има опасност тя да слезе в долните отдели на дихателната система. Наблюдава се развитието на трахеити, които са мъчителни за болните. Не е изключено, ако инфекцията слезе в долните отдели развитието на пневмонии, но за сега те не се наблюдават толкова често. Сега последиците, които са от прекарана вирусна инфекция са разстройства на вестибуларния апарат. Пациентите се чувстват нестабилни и със световъртеж, с усещане за гадене и повръщане, а това ги прави нетрудоспособни. Менингоенцефалитите са другите усложнения, които се наблюдават. При тях лекарите се ориентират, тъй като става дума за нервологична симптоматика, която трудно може да се сбърка. Лечението им се провежда от инфекционист.
Прави впечатление, че част от хроничните белодробни заболявания, от които страдат пациентите – астма, ХОББ и бронхектазната болест са състояния, които в голям процент са в ремисия. Но намеси ли се вирусна или бактериална инфекция те се обострят и се налага хоспитализация на пациентите. При тях се появяват пристъпи, нарушават се дихателните параметри, тъй като част от хората са над 55 г., те имат и съпътстващи заболявания, което задължително налага хоспитализация. Лечението при тези пациенти е комплексно. В него се включва и кардиолог, тъй като заради усложнения от вирусната инфекция са появява сърдечна недостатъчност, която е била овладяна. На този етап пациентите с такива проблеми зачестяват. Апелирам към общопрактикуващите лекари, които имат пациенти със съпътстващи заболявания, които са и на определена възраст, да не се колебаят, и да ги насочват към специалисти. Съветът ми към хората е да не провеждат самолечение, защото в една епидемична обстановка нещата могат да излязат извън контрол. Важно е пациентът, който прекарва инфекцията да спазва режим в рамките на месец. Той не бива да се претоварва физически, да не пуши, да не приема алкохол, защото едно от опасните усложнения на вече отминалата инфекция е миокардита. Сърцето може да се засегне до такава степен,че да се получат ритъмни нарушения, мускула да реагира с прояви на сърдечна недостатъчност независимо,че пациентът е млад човек. Личните лекари е добре да наблюдават пациентите си, а ако заболяването им не отшумява до 2-3 дни, да ги насочват към специалисти, за да не се стига до усложнения”, посъветва д-р Владимир Трифонов, специалист по пулмология и фтизиатрия в „МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен”.