В Реселец носиха на ръце областния управител на обичая „Къпанки” (галерия)

Почти всички жители на Реселец, както и гости от други населени места, се събраха днес в селото за традиционния ритуал „Къпанки”. Сред дошлите на мостчето на река Ръчене бяха областният управител Илиян Йончев и заместникът му Мирослав Михайлов, секретарят на Областта Емил Димитров, кметът на Червен бряг Павлин Фильовски и зам.-кметът Георги Петров. Ритуално пренасяне през реката за здраве може да се види единствено и само на Ивановден в Реселец, като жителите на селото спазиха традицията и през тази година. Вярва се, че който бъде пренесен, прегази или премине през реката ще бъде здрав и силен през цялата година, а през прага му ще прелива от благодат. С тези наричания всяка година се освещава водата, като последователно в нея се изсипват вино, житни зърна и китка здравец. Така, с очистителната сила на осветената вода, хората обръщат поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Петко Христов, който е трети мандат кмет на Реселец сподели, че празникът се чества от незнайни времена, като не скри гордостта си от факта, че и днешните жителите на селото успяват да съхранят традицията. По думите му, в селото, в което днес живеят около 1200 човека, на Ивановден празнуват над 100 именници, като това е и един от на-големите празници в Реселец. От Христов научихме, че най-възрастният именник е баба Иванка, която е на 95 години. Тя доскоро играеше в реката за здраве, но вече не може, а най-малкият ни именник е момиченце на една годинка, каза още кметът на червенобрежкото село.

След като бяха пренесени от здрави мъжаги на отсрещния бряг на реката, гостите на празника бяха поканени на богата трапеза. Лично кметът на Реселец пълнеше чашите с червено вино и греяна ракия с мед, а под звуците на духовата музика се изви кръшно хоро, на което се хванаха и официалните лица. Най-смелите дами пък не се поколебаха и пренесоха танците в студените води на реката.

Колегата от БНТ Евгени Трифонов не спира да снима, дори докато го пренасят през реката. Или както се казва – който си го може, го може!