Конкурсът „Петър Ковачев” – поезия и политика..

Не съм фен на конкурсите. Особено на тези, свързани с писането. Всъщност, това, което може да направи в подобни занимания журито, е да селектира текстовете на такива, които стават, и такива, които не стават. Добрите автори не участват в конкурси. Техните творби се конкурират със самите себе, и с Бог… Но това е друга тема.
Днес бе награждаването на отличените в конкурса „Петър Ковачев”. Не познавам този човек, но пък съм прочел текстовете му. Според тях, едва ли би адмирирал подобни съревнования. Но и това е друга тема.
Факт е, че за поредна година авторитетно жури селектира творби, по добре написани правила, и според творческите си критерии, в които не бих се усъмнил, тъй като добре познавам и тримата членове на въпросното жури.
Днес, на връчването на наградите от конкурса бяха и говориха двама от тях – проф. Светлозар Игов и поетът и издател Марин Георгиев. Казаха добри и много смислени думи пред присътващите в залата по работа представители на медиите, пред малка група приятели на Петър Ковачев и пред главния секретар на Община Плевен, уважил събитието…
Дискретен и дипломатичен, както обикновено, проф. Игов говори за прозата на „главния виновник за събитието”, но не пропусна да отбележи, че първи награди тази година няма. Просто няма текстове, които да ги заслужават.
Доста по-прям бе поетът Марин Георгиев, обръщайки се към колегите си по перо от Плевен: Съжалявам, че плевенските творци хвърлят енергията си в писане на писма в защита на бившия вътрешен министър Румен Петков, а не за писане на художествени произведения. Надявам се, младите да променят това статукво!
В този контекст каза няколко думи и синът на Петър Ковачев – режисьорът в БНТ Роберт Ковачев, свързани с наказателното орязване на бюджета на Националната телевизия от правителството, заради обективното отразяване на протестите…
Коментарите оставям на тези, които предпочетоха политиката пред поезията! Както казва една моя приятелка от социалните мрежи – кой разбрал, разбрал….